Сянката на койота
- Автор: Уэмбо Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на койота». Краткое содержание книги:
След тридесет минути Замели „арестува“ най-смотаното на вид ченге от хората на шерифа. Облечен в униформа, Шегаджията повлече по улицата действащия под прикритие полицай с оковани в белезници ръце зад гърба, като крещеше достатъчно силно, за да събуди жителите на квартала, повечето от които си лягаха в десет вечерта.
Франк Шегаджията вдигна голяма врява, докато тропаше по верандата, водейки „заподозрения“. Облегна се на звънеца и продължи да звъни, докато не чу глас:
— Да! Какво искате?
— Полиция! Някой в тази къща има ли форд мустанг?
— Защо? — разтревожен попита мъжът от втория етаж.
— Хванах този тип да краде радиото. Мисля, че е разбил колата с крик. Боята е издраскана, прозорецът е счупен и…
Търговецът на наркотици се спусна по перилата. Шегаджията чу две тупвания и след десет секунди „химикът“ отвори вратата и изкрещя:
— Моят мустанг? Този лайнар е разбил безценния ми форд?
Докато Замели едва удържаше наркодилъра да не нападне „арестанта“, около тях се насъбраха хората на шерифа. Пласьорът се озова на мястото на дребния лайнар и скоро беше окован в същите белезници. Ченгетата се разходиха спокойно из лабораторията за амфетамини и събраха дрогата.
Пако Педроса се възхищаваше на изобретателните ченгета като Франк, но пък и Шегаджията от своя страна не въртеше номера на шефа си. Нито на сержантите. Преди всичко той харесваше Хари Брайт и второ, страхуваше се до смърт от сержант Кой Брикман, който не само беше злобен, но и имаше вид на такъв. Замели не обичаше хора, които се вторачват в теб така, сякаш не са те виждали от двадесет години. Правеше номера само на другите осем полицаи от Минерал Спрингс. Една от любимите му жертви, разбира се, беше Уилард Бейтс Прилепа.
Бейтс бе натрупал килограми и бе възмъжал през двете години служба в Минерал Спрингс. Там почти всичко му харесваше повече, отколкото в Ориндж Каунти. Естествено, не обичаше лятото, когато температурата надхвърлеше сто и двадесет градуса по Фаренхайт. Не обичаше и животните.
По сигнал за нахлуване с взлом Франк Шегаджията хвана миеща мечка, която бе пробила дупка в покрива на къща, и бе влязла вътре. Той тайно пъхна животното в патрулната кола на Прилепа — нещо, което адски ядоса миещата мечка. Звярът изяде униформата на Прилепа, но Уилард го понесе някак.
Имаше обаче животни, които не понасяше. Змиите. Страхуваше се от всички видове змии. Дори от снимките на змии. Франк Шегаджията научи това, купи еднометрова гумена змия и заложи специален капан в шкафчето на Прилепа. В една неделна вечер Бейтс се върна от смяна, отвори шкафчето си и змията падна на рамото му. Уилард се разкрещя, хукна надолу по стълбите и изхвърча от участъка, като уплаши до смърт дежурния, който помисли, че Прилепа се е натъкнал на бомба.
Бейтс още трепереше, когато пристигна в нощния клуб. Макар че не беше агресивно настроен, нито склонен по природа към насилие, той потърси Замели, който спеше вкъщи и сънуваше следващата си шегичка.
Тридесетина минути, след като бе сформиран полицейският участък на Минерал Спрингс, един предприемач бе купил ресторанта на Майк Кактуса и бе направил страхотна пивница за ченгета. Джей Едгар Гомес, пенсионирано ченге от пътната полиция, кръсти бара си клуб „11-99“, какъвто беше радиокодът, използван от повечето калифорнийски представители на закона, за да съобщят, че някое ченге се нуждае от помощ. За „украса“ на пивницата, Гомес подбра няколко икони. Едната, поставена в позлатена рамка и осветена с прожектор, представляваше цветна снимка с размери двадесет на десет сантиметра на Клинт Истууд, който държеше до лицето си магнум четиридесет и четвърти калибър. Другата беше на героя от Втората световна война, генерал Джордж Смит Патън, вдигнал един от автоматичните си пистолети с дръжка от слонова кост. А на единствената стена, достатъчно голяма да побере „произведения на изкуството“, той поръча на един от местните художници алкохолици да изографиса стенопис, проектиран от самия Джей Едгар Гомес. Миниатюра на Майкъл Джексън със запалени коси и на Принс, облечен в костюма, с който изпълняваше „Пурпурен дъжд“. Огънят в косите на Майкъл Джексън се потушаваше от кехлибарен дъжд, шуртящ от снимката в естествен ръст на Джон Уейн, който облечен в каубойски дрехи, пикаеше върху съвременния псевдохермафродит.
Бившето ченге от „Пътна полиция“ включи и няколко задължителни девиза, написани по стените. Единият гласеше: „Безработицата е унижение. Върнете работата на господин Елис!“. Това се отнасяше за един канадец, публичен палач, който бе пенсиониран принудително, когато нацията наложи мораториум върху смъртното наказание.