Сянката на койота
- Автор: Уэмбо Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на койота». Краткое содержание книги:
Говореше се, че тя духа на капитана всеки път, когато съпругът й излети по работа за Лос Анджелис, но се правеше на целомъдрена и се държеше като принцеса Даяна. Накрая, когато разгорещилият се Шегаджия не искаше да приеме отказа й, след като я попита дали би желала той да престане да я кани на срещи, секретарката рече: „Виж какво, вероятно не оценяваш тактичността ми. Тогава да го кажем другояче. Ще изляза с теб, когато Дева Мария стане проститутка!“.
Сержантът заповяда на Франк да престане да „тормози“ секретарката на шефа. Беше му наредил самият капитан, който нарече Франк „макаронаджия“. Етническата обида преля чашата. Двамата влязоха в списъка на Шегаджията. Но не можеше да напръска със сълзотворен газ нито кучката, нито капитана. Единствено можеше да изчака, докато една вечер тя се прибра вкъщи. Замели атакува кубчето със снимки, което тя държеше на служебното си бюро. Кубчето съдържаше снимки на деветнадесетгодишната й дъщеря, която съперничеше на Мис Калифорния. А майка й се държеше с нея като с монахиня с ореол на светица. Шегаджията пъхна друга снимка от онази страна на кубчето, която гледаше към стаята. По-късно няколко детектива я видяха и попитаха:
— Какво е това?
— Дъщеря ми! — гордо отговори секретарката.
Третият детектив зададе същия въпрос.
Това я накара да се замисли, защото всичките й колеги знаеха много добре чии са снимките върху кубчето. После секретарката се обърна и изпищя.
Франк Шегаджията бе сложил в кубчето цветна снимка на прозяващ се бобър, изрязана от списание.
Когато секретарката изтича в кабинета на капитана, за да поиска главата на Франк Шегаджията, нейният шеф и не чак дотам таен любовник се опита да я успокои, подчертавайки, че тя няма доказателства кой й е скроил този мръсен номер и е по-добре да си трае. Тогава изведнъж тя посочи портрета на съпругата му Роузи и на сина им Бъстър. Двамата позираха допрели глави на десетия му рожден ден. Само дето лицето на снимката вече не принадлежеше на Бъстър. Сега сополивото хлапе на капитана имаше сменената физиономия на местен наркоман с прическа на зулус.
Онова, което довърши Франк Шегаджията, беше терорът, който упражняваше в областния затвор. Всичко започна, когато един пияница го описа с двадесет и седем думи, завършващи с „кур сплескан“. Сетне се разкрещя, че са го арестували неправомерно и е бил подложен на полицейски произвол. Главата на Франк Шегаджията се пръскаше от болка. Скоро щеше да излиза в отпуск и не искаше да се разправя със съдебни призовки, затова вместо да каже името си на приемащия полицай в областния затвор, той импулсивно се записа като полицай У. Ф. Пък и даде измислен сериен номер.
Така започна терорът. През следващите две седмици Франк Шегаджията се отърва от седем многознайковци, като ти вкара в областния затвор, арестувани от У. Ф. Пък. После разказа на неколцина други ченгета колко е лесно да се отърват от умниците с голяма уста, които са пияни „почти“ достатъчно, за да бъдат задържани законно. За кратко време полицаят У. Ф. Пък арестува много пияници с лошо поведение.
Сетне играта свърши. Особено след като полицаят Пък не се появи на процеса и вбесените адвокати го описваха ту като висок бял мъж, ту като нисък чернокож или дебел мексиканец.
Единият от адвокатите беше абсолютно убеден, че полицаят Пък е американец от китайски произход, защото самият той беше китаец и двамата говорели на един и същ диалект.
Започна голямо вътрешно разследване, включващо три полицейски управления. Заповядаха на Франк Замели да се подложи на тест с детектора на лъжата, но той каза, че е обиден задето се съмняват в думата му на полицай и джентълмен. Освен това му било писнало от влажния климат, от който го болели коленете, и отивал на юг, към Палм Спрингс, където хората живеели по-дълго и от козарите в Абхазия.
Шест месеца по-късно Франк Шегаджията работеше за Пако Педроса, след като сержант Хари Брайт прецени, че Франк е добро момче, което може би само ще трябва да следят по-отблизо. Пако ценеше номерата на Замели, стига да имаха резултат. Например един ден хората на шерифа се опитваха да изпълнят заповед за обиск на дома на търговец на наркотици от Минерал Спрингс. Попитаха Пако дали някой от ченгетата познава начина на действие на пласьора. Искаха да влязат в къщата бързо, преди да бъдат унищожени веществените доказателства.
— Няма проблем — рече Франк Шегаджията, който знаеше, че производителят и пласьорът на дрога наскоро е ремонтирал един форд мустанг, който обичаше повече от наркотиците.