Сънят на сукубата
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Джорджина Кинкейд #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- Переводчик: Мария Бенчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сънят на сукубата». Краткое содержание книги:
— Но й каза, че картата значи «любов».
— Тя е на двайсет. На тази възраст само това ги интересува.
— Ще отидеш в Ада.
— Това го знам. Всъщност и аз това ти казах предния път, нали? Така. Какво мога да направя за теб? Да не размисли за секса?
— Не. Разбира се, че не.
Изглеждаше обиден.
— «Разбира се, че не»? Какво е това отношение? Не съм чак толкова грозен.
— Така е — съгласих се. И днес изглеждаше сякаш не се бе бръснал от два дни, което бе много секси, също както и начина, по който индиговата му тениска прилепваше по тялото му. Не бях забелязала колко стегнати коремни мускули имаше. Вероятно липсата на клиенти му оставяше достатъчно свободно време за тренировки. — Но не затова съм тук. И честно казано, ако си толкова лош, колкото твърдиш, душата ти няма да ми е от голяма полза.
Той вдигна ръце.
— Идва и ме обижда и очаква помощ от мен? Съдомиялната ти да не се е счупила все пак?
— Не, но сънувах същия сън. Има и още.
Разказах му и той ме изслуша с неразгадаемо изражение.
— Сигурна ли си, че не искаш нова съдомиялна? — попита той.
— Не!
— Ами деца?
— Какво?
— Искаш ли деца?
Замълчах и въпреки кривата усмивка на Данте, забелязах изпитателния му поглед. Може да беше мошеник, но беше умен. Най-добрите винаги са умни. Такива като него си изкарваха прехраната като разгадаваха хората и използваха дребните нещица, като например копнежа на момичето за романтика.
— Няма значение — казах. — Знаеш отговора. Не мога да имам деца.
— Не това те попитах, сукубо. Попитах те дали искаш деца.
Отклоних поглед и се втренчих в кристалната топка. Предвид начина, по който отразяваше светлината, предположих, че е пластмасова.
— Разбира се. Исках деца и когато бях смъртна. Ако сега можех да имам деца, щях да имам.
Той кимна и за пръв път останах с впечатлението, че ме взима на сериозно. Почти.
— Нека позная. Събудила си се без енергия.
— Да, а бях взела жертва предната вечер. Също като миналия път.
На лицето му се появи замислено изражение.
— Интересно. Случва се, само когато си заредена.
— Какво мислиш, че означава?
— Не знам. Може би нищо.
— Трябва да значи нещо! Губя енергия без никаква причина.
— Подложена си на стрес — изтъкна той. — Ти си може би един от най-напрегнатите хора, които някога съм срещал, било то безсмъртен или не. Векове наред мечтаеш да забременееш. Имаш целомъдрена връзка с мъж. И работиш за демон, нали? За демон, който прилича на Матю Бродърик?
— На Джон Кюсак — поправих го. — Прилича на Джон Кюсак.
— Няма значение. Това е достатъчно да съсипе всеки. Сънищата ти са проявления на неволите в живота ти и биват пресъздадени от подсъзнанието ти по много реален и поглъщащ енергия начин.
— Изобщо не ми помагаш. Твоето тълкуване на съня ми е пълен боклук, като всичко останало.
— Не е. Не всичко, което правя, е боклук. Разбирам от сънища. Разбирам от заклинания. И знам какво ще ти помогне.
— Какво?
Той посочи към ъгъла.
— Аз и ти. Там. Голи. В хоризонтално положение.
Изсумтях.
— Леле, значи не излъга. Наистина си романтичен тип.
— Прагматик съм. И опортюнист.
— Вулгарен тип, който се отнася към мен като към курва…
— Мамка му, не съм правил секс от месеци. Идва сукуба и иска помощ. Няма начин да не си пробвам късмета.
Погледнах го подозрително.
— Това ли е проблемът? Трябва да спя с теб, за да ми помогнеш?
Данте пъхна ръце в джобовете си.
— Не, но ще е забавно, ако се навиеш. А и с друго не мога да ти помогна.
Обърнах се да си ходя разочарована.
— Добре. Благодаря. Все пак.
— Знаеш ли какво друго може да ти помогне? — извика той след мен.
— Ако пак е свързано със секс…
— Почивка. И в краен случай — масаж. Всичко, което ще намали стреса.
Това всъщност прозвуча разумно. Бях приятно изненадана, че не мисли само за секс.
— Може да помогне, но едва ли един масаж ще реши проблемите в живота ми.
— Може би. А може би не. Но ако искаш безплатен масаж… на голо…
Тръгнах си.
Вече имах чувството, че връзката ми със Сет се върти в безкраен омагьосан кръг. Очевидно това важеше и за другата част от живота ми. Сънувам съня, отивам при Данте, той не ми помага, отивам на работа и мисля. Защото точно така протече денят ми, също както предния път.
Заех се с документацията и с обслужването на клиентите в «Емералд Сити». През цялото време пред очите ми минаваше образът на момиченцето от съня. Фантазирах си, че имам дъщеря. Сърцето ми копнееше да я видя отново, да видя усмивката й. Всичко в книжарницата ми се струваше повърхностно и безсмислено в сравнение с нея.