Сънят на сукубата

Това предизвика истинска усмивка на лицето ми.

— Да. Така е. Те са посланици на морските богове. Носят късмет и прочее. — Сетих се за нещо. — Видяхме подобни пръстени при Ерик преди ден-два, но този е различен. Къде го намери? Да не би да е имал и други? Или го купи от друго място?

Очите му се присвиха развеселено.

— От теб усвоих умението да убеждавам. Свързах се с майстора и поръчах пръстена.

Мили боже! Сет беше поръчал пръстен (платинен пръстен) точно преди Коледа. И го беше получил за няколко дни. Цената сигурно беше стигнала до небето. Присвиването в стомаха ми стана все по-осезаемо. Той забеляза мълчанието ми и усмивката му помръкна.

— Сигурна ли си, че ти харесва?

— Да, да… Разбира се. Аз само… Съжалявам, не знам какво да кажа. Страхотен е. — Плъзнах го на десния си безименен пръст. Беше ми по мярка. Колебливо срещнах погледа му. — Пръстенът е… хм, приятелски жест, нали?

— Да, не се тревожи. Когато ти предложа брак, ще разбереш. Най-малкото ще имам проблеми с дишането. — Лукава усмивка (изненадващо сексапилна) се появи на устните му. — И пръстенът ще е с рубин.

— С рубин? Не с диамант? Да не е малко скъпичко за писателската ти заплата?

Той изпръхтя пренебрежително при думите ми.

— Не, просто диамантите са прекалено стандартни, това е. Ако се оженя, то това ще е заради някакво необичайно събитие. А и ти носиш много червено. Знам колко е важно аксесоарите да са в тон с дрехите.

Изсумтях и му позволих да ме дръпне в леглото. Той заспа бързо, както винаги, а аз лежах и опипвах пръстена. Металът се беше затоплил от кожата ми, можех да проследя делфина и сапфирите с пръст. Породените от пръстена неприятни спомени не изчезнаха, но някак в прегръдката му не бяха чак толкова болезнени.

Когато най-накрая заспах, започнах незабавно да сънувам онзи сън.

Отново бях в кухнята, заобиколена от същите живи образи, миризми и звуци, както преди. Ръце във водата. Аромат на портокалов сапун. «Суийт хоум Алабама».

Беше съвсем същият сън, миех чинии на ръка и си тананиках заедно с музиката. Другото ми Аз погледна назад към другата стая. Миналия път сънят прекъсна тук. Сега продължи.

Малко момиче стоеше в дневната, беше на около две години. Седеше на одеяло на пода, заобиколено от плюшени животни и други играчки. Взе един жираф в ръце. Той издрънка, когато го разклати. Сякаш усетила погледа на другото ми Аз, момичето ме погледна.

Имаше пълни бузки, все още не загубили бебешката си пухкавина. Светлокафяви къдрици покриваха главата й, а лешниковите й очи бяха големи и обградени с тъмни мигли. Беше очарователна. Зад нея на дивана Обри лежеше, свита на топка. Друга котка, на оранжеви и кафяви петна, се беше излегнала наблизо. Досега не я бях виждала.

Очарователна усмивка се разля върху лицето на момиченцето и на бузите й се появиха тръпчинки. Мощна вълна на любов и радост заляха другото ми Аз и истинското ми Аз ги усети, докато наблюдаваше. Тогава разбрах (не мога да обясня как, но бях абсолютно сигурна), че момичето е моя дъщеря.