Сънят на сукубата

— Искаш ли яйца? — попита ме той и хвана маслото, което Ясмин му подхвърли. Явно бяха пазарували, тъй като досега нямах масло в кухнята. Всъщност нямах никаква храна.

— Не, благодаря — казах и седнах на един висок стол. — Вече ядох.

— Ще изпуснеш — каза Ясмин. — Винсент прави толкова декадентски яйца, че се е запътил направо към Ада.

Винсент постави един тиган на котлона, завъртя копчето и изчака да чуе щракването, когато газта се запали.

— Този път е заради яйцата, а? Преди това каза, че ще е заради паркирането ми.

Очите на ангела заблестяха палаво. Беше вързала лъскавата си черна коса на опашка и така изглеждаше много млада. Истинска ирония, като се има предвид, че възрастта й надвишаваше всякаква човешка и сукубска представа за време.

— О, боже. Да. Бях забравила за това. Хм. Това ще е проблем. Не съм сигурна кое от двете ще те прати по-бързо долу. Това, че за да приготвиш две яйца похабяваш цяло пакетче масло или успоредното ти паркиране на цял един метър от бордюра.

Той сръчка ръката й с дървена лъжица.

— На един метър? Знаеш ли, досега не съм те виждал да караш кола. Единственото, което караш е… мен да се побърквам.

— Не че има някакво значение. Беше си побъркан и преди да те срещна.

Докато се закачаха, местех поглед от единия към другия и осъзнах, че бяха забравили за мен. Почувствах се като натрапник и дискретно се оттеглих в коридора, отивайки към спалнята. Затворих вратата и погледнах учудено Обри. Тя се беше изтегнала на леглото ми и се грееше на петно слънчева светлина.

— Така ли се държат цяла сутрин, Об?

Тя се прозя, примигна към мен със зелените си очи и се сви на съвършена бяла топка — по същия начин я бях видяла в съня си. После покри лицето си с една лапа.

Хм, добре. Това беше неочаквано. Луда ли съм? Или те наистина… Ясмин и Винсент флиртуваха? Да, тя беше много дружелюбен ангел и прочее, но това… Да, колкото повече мислех, толкова по-убедена бях, че флиртуваха. И те не само флиртуваха. По-странното беше, че това не бяха закачки, които двама души си подхвърлят, докато се ухажват. Така непринудено се заяждат хора, които са заедно от дълго време, хора, които се чувстват толкова добре в присъствието на другия, че едва ли не си довършват изреченията. По подобен начин Ерик беше описал Сет и мен.

— Те са влюбени! — казах на Обри невярващо. Тя отново не ми обърна внимание.

Как успяваха? Със сигурност не спяха заедно. Преди време бях научила, че така падаха ангелите, а Ясмин очевидно още беше на страната на истината и правдата. И какво значеше това? Можеше ли ангел да обича човек, стига да нямаха физически контакт? Нещо вътре в мен не можеше да го приеме. Предвид колко превзет беше Джоел, бях абсолютно сигурна, че дори и една целомъдрена връзка няма да бъде приета добре от него или от другите. Така че вероятно никой не знаеше, дори и Картър. Честно казано не бях сигурна, че и аз искам да знам. Моите собствени злочести връзки също никога не свършваха добре.