Сънят на сукубата
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Джорджина Кинкейд #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- Переводчик: Мария Бенчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сънят на сукубата». Краткое содержание книги:
Завъртях очи.
— Ласкател. Откъде ти хрумна такова нещо?
— Дебеланите винаги правят добри свирки. Налага им се. Само така могат да си хванат някой мъж.
Ударих го по ръката. Силно.
— Ох! По дяволите, заболя ме!
— Ти си идиот. Мади е красива.
— Става — каза той и потърка ударената си ръка. — Но за тази вечер ми трябва нещо много повече, предвид съществуващите вече проблеми.
Той посочи към другите чакащи доброволки. Веднага разбрах какво иска да каже. Нямаше и как иначе — Тоуни се извисяваше над другите жени с трийсетина сантиметра.
— Исусе Христе! — възкликнах. — Тя защо е тук?
Той вдигна нещастно ръце.
— Прегърна идеята, след като спомена за търга в бара.
— Не мислех, че изобщо ме е чула — казах извинително.
Хю ме насочи към публиката.
— Вече е прекалено късно. Седни, Бруте, време е бедствието да ни застигне. Ти съсипа цялата вечер. Не знам защо толкова мразиш децата.
Погледнах го за последно и отидох при Сет. Вампирите вече бяха седнали на неговата маса.
— Тук сте, за да се уредите със среща или с жертва? — попитах ги.
— Нито едното — отвърна Питър. — Тук сме за шоуто на Тоуни.
Въздъхнах.
— Това би трябвало да е благотворително събитие, а май всички са дошли да се посмеят. Хю вече ме обвини, че съм съсипала всичко като съм довела Мади.
Сет изглеждаше изненадан.
— Защо? Тя изглежда страхотно.
Посочих я на Питър и Кода и те също заключиха, че е сладка.
— Тя ще се справи — каза Коди. — Тоуни ще бъде център на вниманието. Не видях с какво е облечена. Дано не е изневерила на стила си.
— Може би дядо Коледа ще й донесе хубави дрехи — каза Питър и ме погледна. — Ти купи ли вече подарък?
— Ъ? — А, вярно. Картър. Съвсем бях забравила. Да избирам подарък за този циничен ангел не беше сред приоритетите ми. — Аз… имам някои идеи. Все още обмислям.
— А коледно дърво купи ли си?
— Хм, още не.
— Не знаех, че искаш коледно дърво — каза Сет. — Искаш ли да ти помогна?
— Ами аз…
Търгът започна и ме прекъсна. Аукционерът Ник беше млад мъж в началото на трийсетте, който вероятно работеше и като модел, но никога нямаше да се измъкне от Сиатъл. Усмихваше се постоянно, флиртуваше умело с жените и разказваше солени вицове на мъжете. Наддаванията бяха бързи и яростни и човек лесно можеше да се увлече.
— Следваща е… — прочете аукционерът от едно картонче — Тоуни Джонсън.
— Джонсън? — попита Коди. — Малко е скучно.
— Измислила е и двете си имена — казах. Сукубите често го правеха. — Вероятно не й е останала психическа енергия след първото.
— Олеле — каза Сет. — Кой се държи гадно сега?
— Ти не я познаваш — предупредих го.
Тоуни закрачи към сцената на обувки с 18-сантиметрови токове, които сякаш бяха направени от неръждаема стомана. Приличаха на уред за средновековни мъчения, но иначе бяха в тон със супер тесния секси панталон със сребърно ламе и сакото към него.
— Не ни разочарова — каза Коди, изучавайки тоалета й.
Естествено, докато вървеше тя се спъна, и Ник протегна ръка да я хване.
— Внимавай — каза той, показвайки блестящите си бели зъби. — Не трябва ли мъжете да падат по теб!
Трябваше й малко време да схване шегата и после се изхихика кратко и пронизително. Звукът опъна нервите ми, но Ник явно беше доволен, че някой е оценил чувството му за хумор.
— Защо не ни разкажеш малко за себе си, Тоуни? — попита той. — Тук пише, че не работиш. Това означава ли, че в момента си търсиш нещо подходящо?
— Ник, в момента си търся някой подходящ, ако ме разбираш.
— Боже господи! — възкликнах.
— Всъщност това беше смешно — отбеляза Питър.
— Не, не беше.
Ник очевидно беше съгласен с Питър. Той отметна назад глава и се засмя.
— Внимавайте, момчета… Имаме си опасен участник. Кажи ми, Тоуни, какво търсиш у един мъж?
Тя сви яркочервените си устни и се замисли задълбочено.
— Търся сърце, Ник. Сърце и душа. Това са двете най-важни неща.
От публиката дойде едно колективно «О». До мен Питър каза:
— Е, това с душата също беше смешно. Само ние го разбрахме, но все пак.
После Тоуни намигна на публиката.
— Но понякога малко издържливост и дебела чекова книжка могат да компенсират много неща.
Ник изчака смехът на публиката да затихне.
— Добре, започваме наддаването от 50… Боже господи!
Тоуни беше свалила сакото си и остана по бюстие с шарка тип зебра. Но «бюстие» беше силно преувеличено. Увито около огромните й гърди приличаше по-скоро на лента, чието предназначение беше просто да прикрие зърната й.