Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Сънят на сукубата
Сънят на сукубата - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Сънят на сукубата

Электронная книга - «Сънят на сукубата». Краткое содержание книги:

Има дни, в които едно момиче направо не може да си поеме дъх... особено когато въпросното момиче е Джорджина Кинкейд – променяща формата си сукуба, получаваща енергия като съблазнява мъже. Връзката й със страхотния писател Сет Мортенсен се оказва незадоволителна в доста отношения. Двамата не само не могат да правят секс, защото съществува опасност Джорджина да го убие неволно (както обикновено се случва с повечето мъже, изпречили се на пътя й). Напоследък е предизвикателство дори да прекарват времето си заедно. Сет е обсебен от желанието да довърши последния си роман, а на Джорджина е заповядано да бъде ментор на новата (и изненадващо несръчна) сукуба, подвизаваща се в света на злите демони.
1 ... 28 29 30 31 32 33 34 35 36 ... 105
Перейти на страницу:

Когато смяната ми приключи, заведох Мади в апартамента ми, за да удържа обещанието си и да й осигуря среща.

— Ще ме продаваш? — възкликна тя, когато й споделих какъв е плана.

— Става въпрос за търг. Благотворителен търг в помощ на деца. Нали не мразиш децата?

— Ами не, но…

— Значи всичко ще е чудесно. Ето, облечи това.

Подхвърлих й торба от BCBG*. Тя я огледа подозрително.

[* Марка дамско облекло. — Бел.прев.]

— Това не е ли марка за тийнейджъри?

— Това е марка за хора със стил — уверих я.

Тя отвори торбата и извади дълга до коленете рокля, която бях избрала за нея преди няколко дни. Беше от копринен шифон, с тъмнорозова геометрична щампа и с висока талия. Горната част беше леко набрана, а под V-образното деколте имаше вързана панделка. Широки паднали къси ръкави завършваха цялостното впечатление.

— Не мога да облека това — каза веднага тя.

— Защо? Защото изглежда добре?

Тя ме стрелна с поглед.

— Почти няма плат.

— Какво? Има достатъчно. — Притежавах доста рокли, които «почти нямаха плат». Тази беше елегантна и стилна. Беше като облекло за амиши* в сравнение с някои от моите тоалети. — Пробвай я и ще видим.

[* Анабаптистка християнска религиозна група. — Бел.ред.]

Облече я неохотно и ми се прииска да изквича от удоволствие, когато излезе от банята. Бях заковала размера. Пасваше й идеално.

— Тук е плътно прилепнало — измърмори тя и дръпна плата на кръста си.

— Точно.

— Не изглеждам ли дебела?

— Изглеждаш чудесно. Ако беше от еластан може би щеше да е проблем, но тази материя е лека и пада добре.

— Деколтето е ужасно голямо…

— О, замълчи — срязах я. — А сега да те довършим.

Гримирах я и за разнообразие й направих прическа с пусната коса. Когато я сресах, косата й заблестя като черна коприна — беше срамота, че я връзваше небрежно толкова често. А и всички са виждали как във филмите свенливите момичета се превръщат в красиви жени, когато пуснат косата си и махнат очилата. Мади вече беше с лещи, но принципът все още важеше. Довършихме тоалета с обувки на не много висок ток в тон с роклята, които бях купила. Ако бяха с по-висок ток, щяха да изглеждат още подобре, но знаех кои каузи са загубени. Доволни от резултата, тръгнахме към търга.

— Ти си като феята кръстница — промърмори тя на влизане в хотела, където щеше да се състои събитието. — Но аз все още приличам на тиква.

Сръгах я с лакът.

— Защо си толкова негативно настроена? Трябва да създадеш емо рок група и да се конкурираш с групата на Дъг.

— Да, това би било… Хей, това Сет ли е?

Прекосявахме празното пространство, където щеше да се проведе търга, за да стигнем до местата за доброволците. Бяха се събрали много хора и повечето кръгли маси вече бяха заети. Проследих погледа й към масата на Сет — една от малкото, на които още имаше свободни места. Той видя, че го забелязахме и вдигна ръка за поздрав.

— Реши да дойде да те подкрепи — казах й. Всъщност Сет беше отвратен, че карам Мади да участва в това и дойде от перверзно любопитство да види как ще се провалим.

Мади обаче не знаеше истината и остана приятно изненадана. Усмихна се и аз останах очарована.

— Ето — казах й, — точно това трябва да правиш.

Усмивката й се стопи.

— Кое?

Хю буквално подскочи, когато ни видя.

— Знаех, че не мразиш децата. Знаех, че ще се пречупиш и ще дойдеш да…

— Не аз, а Мади. — Поставих ръка на рамото й.

Изражението на Хю замръзна.

— Ъ?

Точно тогава висока брюнетка с черна сатенена рокля дойде при нас. «Готината мацка» най-вероятно. Тя протегна ръка.

— Здравейте, аз съм Дийна, координаторът. Вие сигурно сте приятелката на Хю?

— Джорджина — казах и й стиснах ръката. — Но Мади е доброволецът. Тя е журналист във важно женско списание.

Очите на Дийна светнаха.

— О! Обичаме знаменитости. Нека запиша данните ви.

Тя отведе Мади. Щом се отдалечиха, Хю се обърна към мен.

— Какво ти става? Исках Джорджина, а ти ми пробутваш някаква дебелана.

— Ти си истински задник. Ужасно е да говориш така.

Той сви рамене и огледа Мади.

— Казвам, каквото виждам. Тя е огромна.

Аз също гледах Мади. Всъщност изглеждаше доста слаба в роклята, но Хю беше от мъжете, които си падаха по кльощави жени (стига гърдите им да бяха достатъчно големи).

— Такива като теб са причина за ниското самочувствие на жените. Направо ги съсипвате.

— Виж, тя не е чак толкова зле. Сигурно прави добри свирки.

1 ... 28 29 30 31 32 33 34 35 36 ... 105
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)