Сънят на сукубата

Той се засмя.

— Често ли срещаш такива мъже?

— Постоянно.

— Наистина ли?

— И сега говоря с такъв, Ник.

— О, не, не е истина — въздъхна Питър.

Аз изстенах.

На Ник му трябваха десет секунди да осъзнае, че го е обидила. После, за пръв път от началото на вечерта, спря да се усмихва. Обърна се към публиката и каза равно:

— Добре. Започваме наддаването от петдесет долара.

Настъпи тишина. Заинтригуваните лица вече бяха загубили интерес. Потиснах писъка си. Не, не беше възможно. Бях й обещала среща. Това щеше да я съсипе. Сякаш след цяла вечност чух глас от дъното на помещението.

— Петдесет.

Облекчено обърнах глава и погледнах натам. Мъжът, който беше проговорил, изглеждаше около петдесетгодишен и приличаше на педофилите, които бях гледала в едно предаване.

— Петдесет — каза Ник. — Чувам ли седемдесет и пет?

Тишина. Обърнах се към Сет.

— Направи нещо — изсъсках.

Той се сепна.

— Какво?

— Първи път…

Сръгах го с лакът и ръката му се изстреля нагоре.

— Седемдесет и пет.

В залата се чу едно колективно «О!». Очевидно никой, включително и Мади, не очакваше наддаване за войнствената мъжемразка. Очите й се разшириха от изненада.

— Сто — каза приличащият на педофил мъж.

После, защото му се искаше да сложи точка или от съжаление към Мади, Сет каза:

— Триста.

Последваха още изненадани възгласи. Другият кандидат не можеше да даде толкова, сигурно беше пръснал парите си за освобождаване под гаранция.

— Продадена на господина с надпис на тениската «Добре дошъл, Котър».

— Браво — каза Коди, когато Мади слезе от сцената.

Протегнах се и стиснах ръката на Сет.

— Благодаря ти.

Той ме дари с половинчата усмивка.

— Всичко за децата.

Ник взе следващото картонче.

— А сега е ред на… Джорджина Кинкейд.

Стреснато вдигнах глава. В другия край на залата видях самодоволната усмивка на Хю.

— О, не. Не е истина! — изсъсках през зъби.

Ник объркано погледна към останалите участници.

— Джорджина Кинкейд?

— Не можеш да се измъкнеш — каза ми Питър. — Подобре върви. Иначе хората ще си помислят, че мразиш децата.

— Тази шега вече се изтърка — срязах го.

Заклех се, че по-късно Хю ще си го получи и неохотно се изправих от стола. Когато ме видя, Ник пусна усмивка с блясъка на супернова.

— А, ето я и нея. Закъснява, както е модерно.

Като стана въпрос за мода, искаше ми се тоалетът ми да е хубав като роклята на Мади. Вярно, бяха ме принудили с хитрост да участвам, но пък ми се искаше да го направя както трябва. Все пак изглеждах добре — естетичният ми нюх не би ми позволил друго. Бях с черна пола и тъмночервен кашмирен пуловер, а косата ми беше вързана на опашка. Направих някои подобрения (бавно и съвсем леко, така че никой не забеляза) — малко стесних пуловера и уголемих деколтето. Залюлях бедра, освободих косата си и тя се разпиля по гърба ми. Този номер беше проработил при Мади и при безчет свити момичета по филмите. Щеше да проработи и при мен, защото изведнъж осъзнах колко много е заложено на карта.