Залавянето на Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Залавянето на Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
— Не смятате ли, че точно сега е подходящ момент да се съвещая с клиента си? — каза Магнум. — Ще ни извините ли за няколко минути?
— Няма проблем — каза Копелето и се надигна от креслото си. Усмихна се на Злата вещица от Изтока, която също се надигна, последвана от Агента маниак и Мормона. Излязоха в индианска нишка и затвориха вратата след себе си. След което моментално рипнах от стола си и изсъсках:
— Ебаси и щуротиите, Грег! Ебаси и шибаната простотия! Прав си, че е тотално говедо! Ами оная, Мишел Аделман? Ебаси и путката смотана! Що не вземе една метла и да си отхвърчи обратно в Оз!
Магнум кимна в знак на съгласие и бавно се надигна от стола, докато се извиси на две глави над мен. И рече, усмихнат най-дружелюбно:
— Първо на първо, искам да се успокоиш. Поеми дълбоко въздух и преброй до десет; после, като си готов, ще поговорим за десетте милиона в задния ти двор.
Вдигнах очи към главата му, която имах чувството, че стърже по луминесцентните лампи.
— Седни, ако обичаш! — заповядах му. — Прекалено си ми висок. Губя перспектива, когато и двамата сме прави. — И го приканих с жест да седне.
— Не си чак толкова нисък — отвърна ми, загледан отгоре в темето ми, сякаш бях някакво джудже. — Според мен си комплексиран на тая тема. — Положи огромната си длан върху рамото ми: — Честно казано, след като свършим тука, смятам, че ще е необходимо да се подложиш на психоанализа.
Изпуснах насъбралия се в гърдите ми въздух.
— Да бе. Ще се обърна към психоаналитика на затвора в малкото минути, в които не ме оножда Бъба Педераста. — И поклатих глава в знак на безсилие. — Цялата работа е, че не съм закопал никакви пари — нито в задния двор, нито на друго място.
— Чудесно — каза Магнум и седна. — Тогава няма за какво да се тревожиш. Джоел ще е длъжен да напише писмото 5К, дори и да не ти вярва. Може да откаже да го напише единствено ако те изобличи в чиста лъжа. Но ще ти се наложи да му представиш финансова декларация. — Последва кратка пауза. — И в нея ще трябва да включиш всички свои налични пари. И ако в даден момент изскочи някоя сума — при което забели очи — нещата ще станат зле за теб, много зле. Колко имаш в брой в момента?
— Не много — отвърнах. — Към един милион, но не повече.
— И това е всичко?
— Това е всичко. Да не си забравил колко пари в брой съм измъкнал контрабандно в чужбина? За какво мислиш, че съм тук, за пресичане на червено ли?
— Разбирам, че си изнесъл пари в чужбина, но сумата не се покрива с всичките ти доходи. — Спря и разкърши врат, при което се чуха половин дузина приглушени прищраквания на прешлени. После рече: — Виж какво, в момента играя ролята на адвокат на дявола и се мъча да предугадя мислите на Джоел; и имам чувството, че ще е скептично настроен.
Отчаяно поклатих глава:
— Чакай да ти обясня нещо, Грег. От четири години насам изобщо не притежавам фирма за инвестиционно банкиране. Ръководството ми е задкулисно, разбираш ли?
Кимна.
— Добре, сега слушай внимателно: тъкмо понеже не притежавах фирмите за инвестиционно банкиране, аз бях този, който получава акции от всяка нова емисия и който връща рушвети в брой на собствениците им. — Спрях, напъвайки се да намеря прости думи, с които да разясня на Магнум (който не е мошеник) как точно стават нещата в света на мошениците. — Казано другояче, в началото на деветдесетте години, докато аз притежавах „Стратън“, аз бях получателят на рушветите в брой. Но след като ме изхвърлиха от инвестиционното банкиране и започнах да действам задкулисно, процесът се извъртя на сто и осемдесет градуса и тогава аз започнах да плащам рушветите — на собствениците на фирмите за инвестиционно банкиране. Разбираш ли сега?
— Разбирам — отвърна самоуверено. — И ми звучи съвсем логично.
Аз му отговорих с кимване.
— Радвам се, понеже това е самата истина. — И свих рамене. — В крайна сметка дори и единият милион не е у мен. Пази ми го тъща ми.
— Това пък защо? — стресна се Магнум.
Ама че наивник! Колкото и да беше добър като адвокат, Магнум нямаше мисленето на престъпник. Явно ще се наложи да го школувам.
— Защото вечерта, в която ме задържаха, реших, че Коулмън може да се върне с разрешително за обиск. Затова казах на Надин да предаде парите на съхранение у майка си. Макар че мога да си ги взема, когато си поискам. Смяташ ли, че е необходимо?
— Абсолютно. И ако пак стане на въпрос, следва тази информация да им я съобщиш, без да те питат. Не забравяй: докато си честен с тях, няма да закъсаш. — Бръкна в джоба на сакото си и извади жълт лист хартия, сгънат на три по дължина. После се усмихна, вдигна бързо трикратно веждите си и остави листа върху заседателната маса. Извади чифт очила за четене, разгъна скъпоценния документ и каза: — Това е списъкът на хората, за които ми каза, че имаш сведения. Включва деветдесет и седем имена, сред които няколко дяволски апетитни. — И поклати глава. — Ама ти наистина ли си извършил престъпления заедно с всичките тези хора? — попита с невярващ тон. — Не мога да го повярвам!