Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Божествени и прокълнати
Божествени и прокълнати - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Божествени и прокълнати

Электронная книга - «Божествени и прокълнати». Краткое содержание книги:

Ако трябва да избираш, кое би жертвал – любовта или себе си…
1 ... 25 26 27 28 29 30 31 32 33 ... 93
Перейти на страницу:

— Как… — Не можех да кажа и дума, докато се вглеждах в неестествено блесналите очи.

Даниъл прегърна разтрепераното ми тяло и скочи. Озова се на чакъла пред мемориала и едва тогава ме пусна.

— Как… как го направи? — Краката ми трепереха. Сърцето ми биеше твърде бързо. — Нямах представа, че си толкова близо зад мен.

Или че е толкова силен.

Даниъл сви рамене.

— Доста опит натрупах в катеренето, откакто се състезавахме по ореха.

Да, по-скоро като си се промъквал къде ли не.

— Как успя да ме хванеш?

Той поклати глава, сякаш въпросът ми нямаше никакво значение. Пъхна ръце в джобовете на палтото и тръгна по тясната пътека, очертана от двете страни от висок жив плет.

Наведох се и си обух обувките. Главата ми се завъртя, когато се изправих.

— Какво му е специалното на това място?

— Ела — повика ме той.

Тръгнахме по пътеката, после излязохме в нещо като просторна градинка. Тук имаше дървета, лози и храсти, които през пролетта сигурно се отрупваха с цветове. Около нас се спускаше мъгла, докато вървяхме навътре по криволичещата пътека.

— Погледни там — посочи Даниъл.

Обърнах се и се озовах пред мъж с бяло лице. Ахнах и отскочих назад. Мъжът не помръдна. Мъглата се разтвори и аз едва сега разбрах, че това е статуя. Пристъпих напред и го огледах отблизо. Беше ангел, не от сладките пухкави херувимчета, а висок, слаб, с внушителна фигура, също като принца на елфите от „Властелина на пръстените“. Беше с роба, а лицето му беше изваяно в най-големи подробности. Носът му беше тесен, челюстта силна, но очите изглеждаха така, сякаш бяха видели всички чудеса на небесата.

— Много е красив. — Прокарах пръсти по протегнатата ръка на статуята и проследих една от гънките на робата.

— Има още. — Даниъл посочи останалата част от градината.

През мъглата забелязах други фигури, изправени гордо, също като първата. Малки насочващи прожектори бяха запалени над главите им и им придаваха божествен блясък във вечерния сумрак.

Поех си дълбоко дъх.

— Градината на ангелите. Веднъж някой спомена за това място, но нямах представа, че се намира тук. Тръгнах по пътеката към следващата царствена статуя. Тази беше на жена с красиви издължени криле, отпуснати на гърба й също като къдриците на Рапунзел.

Даниъл вървеше след мен, докато аз се втурвах от ангел към ангел. Някои бяха стари, сякаш дошли от древността. Други бяха малки деца с любопитни личица, въпреки това бяха слаби, благородни, също както и останалите. Застанах в самия край на пътеката, протегнах крак и докоснах крилете на поредния ангел.

Даниъл се разсмя.

— Никога не се отклоняваш от пътеката — отбеляза той, изправи се зад мен, ръката му се отпусна на кръста ми.

Сведох поглед, бях стъпила на самия край на посипаната с чакъл пътека и се залюлях назад. Сигурна бях, че той усеща колко несъвършена се чувствам през повечето дни.

— Нали се предполага, че по този начин животът ти ще бъде по-лек?

— Да, но той става много по-скучен. — Даниъл ми се усмихна, шмугна се между две от статуите и потъна в мъглата. След малко се показа на пътеката близо да най-високия ангел.

— Построено е в памет на Каролин Бордо — долетя гласът му. — Била е богата, алчна, криела е богатството си, докато един ден, била на седемдесет и няколко, прибрала бездомно куче. Казала на хората, че кучето било предрешен ангел, който й бил прошепнал, че трябва да помага на ближните си. След това тя посветила живота и богатството си да помага на нуждаещите се.

— Наистина ли? — Пристъпих към него.

Даниъл кимна.

— Семейството й решили, че се е побъркала. Дори се опитали да я освидетелстват. Щом умряла, хор от прекрасни гласове изпълнил стаята й. Семейството й решило, че ангелите са дошли, за да отведат душата на Каролин, но след това разбрали, че песента се изпълнява от сирачетата в приюта, където тя полагала доброволен труд. Семейство Бордо били толкова трогнати, че й построили мемориал. Казват, че тук имало по един ангел за всеки от хората, на които е помогнала. В градината са стотици.

— Леле! Ти откъде знаеш всичко това?

— Пише го на табелата отсреща — ухили се хитро той.

Засмях се.

— Хвана ме. Започвах да си мисля, че си се превърнал в интелектуалец, който знае твърде много за скритата местна история и цитира учени в областта на религиите.

Даниъл наведе глава.

— Там, където бях, имах предостатъчно време да чета. Въздухът между нас сякаш се сгъсти. Да не би да очакваше да го попитам къде е бил през последните три години? Много ми се искаше още от момента, когато го видях за пръв път. Този въпрос беше точно толкова важен, колкото и да открия какво се е случило между тях с Джуд. Нямаше съмнение, че двата отговора са свързани. Казах си, че трябва да се възползвам от възможността и да открия отговорите, за да мога да оправя всичко.

1 ... 25 26 27 28 29 30 31 32 33 ... 93
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)