Свидетелят от влака
- Автор: Харви Майкъл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Свидетелят от влака». Краткое содержание книги:
Вдигнах рамене и отпих от кафето си.
— Извадиха ме от вагона и ме качиха на една линейка. Никога не съм говорил за това с баща ми. Може сега да ти звучи странно, но ако го познаваше, щеше да ме разбереш. Никога оттогава не съм виждал когото и да било от пътниците във влака, нито веднъж.
Родригес се почеса по брадичката и запрелиства старите папки.
— И ти смяташ, че съвпаденията са прекалено много, за да са случайни?
— Откакто убиецът ме намеси в тази история, си мисля точно това.
— Но не си свързан по никакъв начин със станалото вчера? Искам да кажа, чрез жив човек?
Погледнах към Хюбърт, който ни наблюдаваше внимателно.
— Нашият млад компютърен гений ще ни помогне да разберем това. Той ще разработи програма, която изхожда от допускането, че аз съм обектът на престъплението, и ще анализира данните по съответния начин.
Полицаят ме изгледа сепнато.
— Какво, по дяволите, означава това?
— Означава — отвърна Хюбърт, — че ще взема всичката информация в тези папки плюс всички актуални данни по делото, които сте в състояние да ми предоставите, и ще видя дали някаква част от тях не е свързана с мистър Кели. Ще сравня имена, случаи, дела, по които е работил. Такива неща.
Родригес въздъхна.
— Ще търсиш игла в копа сено.
— Не пречи да поразровим сеното — отвърнах аз. — Имам интуиция, че ще излезе нещо.
Родригес допи кафето си с пристигането на сметката.
— Колко време ще ти трябва, за да задействаш нещата?
— Вече съм ги задействал. — Хюбърт се усмихна доволно. — Още снощи хакнах базата данни на работната група и изтеглих основната част от информацията. Полицейски доклади, такива неща.
— Ама ти си бил много печен!
— Благодаря, инспекторе. А сега ме оставете и до днес следобед може би ще съм в състояние да ви предложа конкретни идеи.
— Да вървим — казах аз. — И пази папките, Хюбърт!
Той си поръча още един руски чай и докато ние се отдалечавахме към изхода, вече чукаше по клавишите.
24
— Наистина ли смяташ, че тоя хлапак ще изрови нещо? — попита Родригес.
— Мисля, че си струва да пробваме.
Той включи на скорост и се вля в сутрешния трафик.
— Какво толкова има в тия стари папки?
— На теб май не ти се вярва, че ще излезе нещо от цялата работа.
— Не, просто си мисля, че едва ли разчиташ само на своята интуиция.
Вдигнах рамене.
— Не се навивай твърде много. Както ти казах, онези от Бюрото работят по всички обичайни следи.
— Докато ти просто хвърляш въдицата напосоки?
— От разговора ми с кмета долових, че очаква от мен именно това.
Родригес спря на червено.
— Това, което кметът очаква, Кели, е да няма повече трупове по влаковете, а онзи, който стои зад убийствата, да получи куршум в главата.
Светофарът превключи на зелено и Родригес даде газ през кръстовището.
— Значи, баща ти е бил във влака с теб?
— Беше.
— Не желаеш ли да поговорим за това?
— На психоаналитик ли ще ми се правиш?
Родригес поклати глава.
— Понякога наистина се притеснявам за теб.
На „Ашланд“ свихме вляво и изминахме в мълчание следващите няколко преки.
— Къде отиваме? — попитах аз.
— Казах ти вече. Лосън иска да се срещнем на станция „Саутпорт“.
— Да не би да е отворена вече?
— Да, по изрично настояване на Уилсън. Трябвало да си даваме вид, че нищо не се е случило. Животът продължавал.
Включих радиото. Първите думи, които чух, бяха: „… снайперистът в градския транспорт…“ Превключих на друга станция, където женски глас описваше чикагското метро като „бойно поле“. Превключих отново. Там пък течеше реклама на специално документално предаване по Си Ен Ен под наслов: „Един град под обсада“. Улф Блицър щял да излъчва на живо от мястото на покушението. Загасих радиото.
— Нищо не се е случило, а?
— Знаеш правилата. Ако кметът каже, че небето е лилаво, а земята плоска, нека се опитаме да го обърнем в своя полза. Между другото какво му е на лицето на тоя хлапак?
— Набили са го.
Родригес ми хвърли поглед, докато шофираше.
— Искаш ли да направя справка?
— А ти как мислиш?
— Мога да питам хората от звеното за престъпления, мотивирани от омраза.