Свидетелят от влака
- Автор: Харви Майкъл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Свидетелят от влака». Краткое содержание книги:
— Мислите, че действат нестандартно, така ли?
— Мисля, че си струва да опитаме. Да издирим например къде са се подвизавали преди… — Вдигнах рамене. — Кой знае, може да са оставили следи.
— Звучи ми разумно — каза Хюбърт. — Хайде, да почваме!
— И още нещо. Последния път, когато се обърнах към теб за помощ, нямаше реална опасност. Сега случаят е различен. Тия типове обичат да убиват и го правят твърде успешно.
Хюбърт не изглеждаше особено впечатлен. Аз му разправих останалата част от историята: за кафявия плик, за „Илиада“, както и за среднощното си пътешествие из подземния свят.
— Заложил ви е капан, така ли? — попита той.
Кимнах.
— И е стрелял по вас?
— Поне аз останах с такова впечатление.
— Виж ти! Смятате ли да се обадите в полицията за трупа?
— Ако не го открият междувременно, ще звънна.
— Но засега предпочитате да задържите пакета за себе си?
Усмихнах се.
— Пакетът беше изпратен до мен. Бих желал да разбера какво означава. Така че, да, това си остава между нас двамата.
Извадих картонената изрезка с черния влак на жълт фон.
— Това беше вътре заедно с книгата и картата на метрото. Прилича ми на някакво лого, но не мога да се сетя чие е.
Хюбърт вдигна картончето от масата и го разгледа замислено.
— Имате ли нещо против да го задържа за малко?
Поклатих глава.
— Значи, още имаш желание да се включиш?
— Вече ви казах, че имам. — Хюбърт подритна с крак купчината документи, които бях натрупал под масата. — А кога ще ме поставите в течение на всичко това?
Вдигнах папките, които Дохърти ми бе дал.
— Ти си умен младеж.
Хюбърт не отделяше поглед от папките.
— Да бе, да. И така, какви изненади има вътре?
23
Тъкмо бях отворил една от папките на масата, когато видях Родригес да влиза в заведението. Помахах му да дойде при нас.
— Бях го поканил да се видим — обясних на Хюбърт.
— Няма проблем — вдигна рамене той.
Родригес седна до него в сепарето.
— Как я караш, момче? Ай, какво ти е на лицето?
За момент си помислих, че Хюбърт ще стане и ще си тръгне, но той се усмихна и каза:
— Здравейте, инспекторе! Как сте?
Родригес погледна към мен, после обратно към Хюбърт. Едва тогава забеляза старите папки на масата.
— Какво е това?
Хюбърт намести очилата си и зачука по клавиатурата на лаптопа.
— Това е допълнителната информация по случая, предоставена от мистър Кели, и причината да сме тук тази сутрин. Готов ли сте да я чуете, или първо искате кафе?
Родригес получи кафето си от келнерката, която не беше много по-мила с него, отколкото с нас, въпреки значката. След това той насочи вниманието си към мен.
— Нищо от това, което ще чуеш, не бива да достигне до работната група — казах аз. — Поне докато не решим дали в него има нещо, което си струва да бъде разследвано.
Родригес махна с ръка. Докато говорех, отворих една от папките.
— Преди трийсет години влак на метрото катастрофира в района на Централния пръстен. Четири вагона дерайлират и падат от моста на улицата. Единайсет загинали.
Хвърлих на масата купчина изрезки от тогавашните вестници.
— Годишнината от катастрофата беше вчера, четвърти февруари — продължих аз. — Инцидентът е станал на ъгъла на „Лейк“ и „Уобаш“, точно където вчера нанесе удара си снайперистът.
Родригес вдигна глава и ме погледна.
— И ти пазиш всичко това оттогава?
— Имам приятел, пенсиониран полицай на име Джим Дохърти. Познаваш ли го?
Родригес поклати глава.
— През хиляда деветстотин и осемдесета Джим е бил новобранец в полицията. Участвал е в операцията по изваждане на труповете от влака. Всеки полицай има по един случай, който помни до края на дните си. За Джим случаят е този. До ден-днешен се чува със семействата на загиналите. Редовно отбелязва годишнината. Всичко, както си му е редът. Когато самият аз бях в полицията, неведнъж сме обсъждали случая.
— Няма никаква логика — каза Родригес. — Защо му е на някого да стреля по влака трийсет години след инцидента! Каква е връзката със станция „Саутпорт“? И още нещо: защо да те нарочва теб? — Полицаят отпи от кафето си. — Твърде много неясноти.
— Това не е всичко — казах аз и измъкнах от папката още една изрезка от вестник.