Свидетелят от влака
- Автор: Харви Майкъл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Свидетелят от влака». Краткое содержание книги:
Жената беше права, поне от своя гледна точка. Но аз нищо не можех да направя по въпроса, както и двамата прекрасно знаехме. Накрая тя поклати глава.
— За какво ли ти ги разправям тия работи, дяволите да ме вземат?! Ти си ченге, знаеш как е.
— Няма нищо — казах аз.
— Да, бе, за теб може и да няма. Горе ли отиваш?
Кимнах. Тя отвори автоматично портичката за втори път и аз влязох. Жената се върна към вестника си, като плюнчеше пръсти и си тананикаше нещо под носа.
Перонът беше пуст, ако не се брояха дузината полицаи, заели позиции от двете страни на линията. Когато се качих, един униформен ме спря.
— Ще трябва да ви претърся, господине.
— Сериозно?
— Да, господине.
— И ще го правите с всеки, който ползва днес метрото?
В погледа му проблесна стаен гняв, ноздрите му потрепнаха. Повечето полицаи не обичат да им се задават излишни въпроси, особено ако наоколо вилнее убиец, който безпричинно стреля по хора.
— Да, господине — отвърна полицаят. — Докато не ни доставят металотърсачи, ще претърсваме ръчно всеки, който иска да се вози на влака.
Запитах се на кого ли най-напред е хрумнала тази блестяща идея, но реших да запазя въпроса за себе си. Вместо това казах:
— Тук съм с инспектор Родригес. Имам деветмилиметров пистолет в кобур на хълбока. Разрешителното е в задния джоб на панталона ми.
При споменаването на оръжие полицаят направи половин крачка назад; ръката му посегна към микрофона на рамото. Посочих с пръст към Родригес, който беше на двайсетина метра по-нататък, с гръб към мен.
— Това там е инспектор Родригес. Защо не го извикате?
— Добре, господине, но ви моля да държите ръцете си така, че да ги виждам.
Полицаят още не бе извадил пистолета си, за да ме гръмне, но предполагах, че е въпрос на време. За мой късмет точно в този момент Родригес се обърна.
— Той е с мен, сержант! — Родригес му направи знак да ме пусне. Полицаят се облещи насреща му, може би преценяваше шансовете си да ни гръмне и двамата. Но се дръпна встрани и аз тръгнах по перона.
— Доста е ведра атмосферата днес — подхвърлих.
— Ти какво очакваше?
— Не знам, но идването ни тук е безполезно.
— Още нищо не си видял. — Родригес ме заведе до парапета. Трасето на метрото продължаваше право на изток, като се виеше над дворове и тъмни улички, докато направеше широкия завой на юг, към Централния пръстен.
— Виждаш ли ги?
Родригес посочи с широк замах към покривите на отсрещните сгради. Видях ги — малки точици, поне по една върху няколко последователни покрива по протежение на линията.
— Значи, наистина са ги поставили?
— Да, това са снайперисти на Бюрото, разпръснати са по цялата линия, особено около конкретни гари. Дислокацията още не е приключила, но, както виждаш, започнали са от тук.
— Медиите ще се побъркат от радост. — Хвърлих поглед и в двете посоки по улицата. — Между другото къде е четвъртата власт?
Родригес се ухили.
— Тук Уилсън успя да се наложи. Разпореди се тия досадници да бъдат изтикани на две преки разстояние и изобщо да не се мяркат край станцията. Кварталът е отцепен. Никакви журналисти, никакви снимки, преки включвания и тъй нататък.
Поклатих глава.
— Накрая хем ще си направят снимките, хем ще разпердушинят градската управа, че не ги е допуснала по-наблизо.
Родригес се извърна с гръб към улицата.
— В момента никой не мисли за това. Единственото желание на кмета е да замръкнем без повече трупове.
— И смяташ, че това ще помогне?
Полицаят вдигна рамене.
— Питаш дали ще му попречим да удари отново? Може би не. Но ако реши да стреля някъде от тук, е мъртъв. Това поне мога да ти го гарантирам.
— Радвам се да го чуя, инспектор Родригес! — И двамата се обърнахме едновременно и видяхме Катрин Лосън, която идваше към нас, провесила значката си на врата, с бледо и изпито лице. — Кели, имаш ли една минута да поговорим?
Лосън ни подмина и продължи към пустия край на перона. Аз я последвах.
— Искаш ли да теглиш куршума на тоя тип?
Погледнах я — докато говореше, беше вперила очи право напред.
— Добро утро и на вас, агент Лосън.
— Отговори на въпроса, Кели.
— Предполагам, че доста хора биха желали да го направят.
Лосън пъхна ръце дълбоко в джобовете си.