Свидетелят от влака
- Автор: Харви Майкъл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Свидетелят от влака». Краткое содержание книги:
— Ясно ми е, че за вашия кмет това е предпочитаното решение — каза тя. — Освен това, доколкото знам, и моят шеф няма да се възпротиви особено. Проблемът е…
— Проблемът е, че аз не съм наемен убиец. Дори и да бях, нямам представа кой е той, къде се намира, нито пък какво още ни готви. Освен това бих се обзаложил, че си имаме работа с двама души.
— Може би. Сега ще ти кажа нещо, което Родригес вече знае, но бих желала да го чуеш от мен.
— И какво е то?
— Повечето от екипа искат да бъдеш отстранен от разследването.
— А има и такива, които биха желали да ми нарисуват мишена на гърба и да ме използват като примамка.
— Да, има и такава фракция, но преобладаващото настроение в групата е, че ти си за отвличане на вниманието. Че оня тип те използва, за да ги тласне по погрешна следа.
— Е, и?
— И поради това трябва да бъдеш отстранен.
— Добре поне, че не се изкиска, докато го казваше.
— Не го приемай лично. Всъщност защо пък не? Ако това те интересува, аз не приемам тяхната оценка.
— А, тъй ли? И защо?
— Понякога Бюрото изопачава фактите, за да ги нагоди към работната хипотеза.
— И ти смяташ, че и в този случай постъпват така?
— Възможно е. Този тип положи големи усилия, за да те въвлече в играта. А моят инстинкт ми казва, че това е нещо, което не бива да се подценява.
— С какво мога да помогна?
— Вчерашният телефонен разговор. Казваш, че е споменал нещо за Омир?
— Имаш предвид за честта и страданието? За връзката, която съществува между тях?
— Именно. Би ли ми казал за какво всъщност става дума?
— Наистина ли искаш да знаеш?
— Щом те питам…
— Ставаше дума за „Илиада“ и тогавашните представи за чест. Според древните гърци честта се завоювала само във война, като победиш противника си. Като мерилото за чест е било колко страдания си му причинил.
— Страдания? — попита Лосън.
— Именно.
— Следователно този тип възнамерява да причини колкото се може повече болка.
— Ако бяхме в Гърция през осми век преди новата ера, точно такива щяха да са намеренията му.
— Страхотно. Допускам, че нямаш никаква представа по какъв начин това се свързва със ставащото в момента.
— Ако беше толкова просто, щях да ви кажа още вчера.
— Не съм сигурна, че ти вярвам. — Лосън се подпря на парапета и зарея поглед над покривите на Чикаго. Федералният снайперист отвърна на погледа й през оптическия мерник на карабината си. — Хората ще изкрейзят, като видят всичко това — каза тя.
— Да, права си.
— Поразрових малко около теб, приказвах с хора, с които си работил на терена.
— Е, и?
— Някои казват, че имаш добри инстинкти. Според други просто вадиш късмет. И това са само приятелите ти.
— А ти какво казваш?
— Аз казвам, че малко късмет не би ни навредил. — Лосън се обърна с гръб към улицата и скръсти ръце на гърдите си. Заговори, без да вдига очи от дървените дъски на перона. — Всичко трябва да се върши полека и тихомълком. Ти ще работиш по случая като неофициален консултант. Ще контактуваш само с Родригес и с мен. И най-вече ще стоиш настрана от основното разследване.
— Усещам приятен гъдел отвътре.
— Съгласен ли си или не?
Исках да й съобщя, че кметът вече ме е вкарал в кошарата като „официалния“ неофициален консултант на градската управа, но после си казах, че двойните игри са си в реда на нещата в Чикаго.
— Как смятате да ми плащате: на ден или кръгла сума?
— Това ще го уговориш с Родригес. Ако стигнеш до следа… — Лосън замълча и се огледа. — Имам предвид, ако надушиш нещо важно, каквото и да било, докладваш на мен. И то незабавно. След което заедно решаваме какво да правим. Ясно ли е?
— Още един въпрос. Защо ти е да рискуваш?
— С теб ли?
Кимнах.
— От опит знам, че федералните агенти предпочитат да играят по правилата. Дори когато не са съгласни с шефа си.
— А с колко жени агенти си работил?
— Ти си първата.
— Именно! Бюрото не е много по-благосклонно към жените от Католическата църква. Една жена трябва да работи два пъти по-здраво и да е три пъти по-умна само за да се задържи на повърхността.
— И трябва да рискува, така ли?
— След време си казваш: „Защо пък не?!“ Особено когато си струва. И така, от какво имаш нужда?
Вдигнах показалец нагоре.