Свидетелят от влака
- Автор: Харви Майкъл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Свидетелят от влака». Краткое содержание книги:
— От едно нещо. — Написах на листче хартия името и номера на Хюбърт Ръсел. — Искам да наема този младеж. Малко е нестандартен и всъщност дори не е следовател, но разбира от компютри и е дискретен.
Лосън погледна листчето.
— Трябва ли да се запозная с него?
— Не виждам причина.
— С какво ще се занимава?
— Какво имаме досега? Една жена, застреляна от упор с пистолет, една със снайперска карабина и едно убийство с нож. Никаква закономерност, никакво обединяващо начало, освен че и трите убийства ангажират града и в по-голяма или по-малка степен управлението на обществения транспорт. Какво още?
— Лошият се свързва с теб по телефона.
— Именно. От което заключаваме, че човекът има силно его. Голяма работа! Но къде е фокусът? Кое е обединяващото начало?
— Може пък да няма такова — каза Лосън.
— Може. Във всеки случай моят човек ще състави профил.
— В момента цял екип в Куонтико се занимава точно с това.
— Не и като Хюбърт. Виж, може и нищо да не излезе, но все пак мисля, че си струва да опитаме.
— Кога може да започне?
— Той вече действа.
— Е, благодаря ти, че ме попита предварително, мошенико. Дръж ме в течение.
Моята нова любима федерална агентка ми обърна гръб и си тръгна. В този момент телефонът ми избръмча. Посегнах към него и половин дузина полицейски радиостанции се задействаха едновременно.
26
Беше 9:45 ч., когато Нелсън изпрати есемеса. Робълс го прочете, после изключи телефона и го пъхна във вътрешния си джоб. Сутрешният трафик по Лейк Шор Драйв все още беше натоварен — четири непрекъснати колони коли пълзяха на юг с петдесет километра в час. Робълс се премести малко напред, под надвисналата корона на едно дърво, и оттам погледа колите през вариообектива на своя „Никон“. След това извади малък бинокъл и повторно огледа шосето. Не знаеше какво точно търси — лице, жест, нещо, което да привлече вниманието му, за да реши кой ще живее и кой ще умре.
В 9:51 ч. прибра фотоапарата си в сака и измъкна пушка с оптически мерник. Вече й беше свикнал и се чувстваше уверен с нея. Под прикритието на дърветата я прегледа набързо. Бе я проверил още преди да тръгне сутринта, но искаше да е сигурен. После я зареди и я подпря на едно дърво. Измъкна от сака сгъваем статив на две крачета и го разгъна на място, откъдето имаше отлична видимост към шосето. Подложи на метър зад него възглавничка, легна на земята и остана в тази поза минута-две, за да огледа за последно с бинокъла.
В 9:55 ч. прибра бинокъла и се върна пълзешком назад, за да си вземе подпряната на дървото пушка. Преметна ремъка й през рамо и запълзя обратно към огневата позиция. Внимателно положи цевта на пушката върху статива, а приклада подпря на възглавничката. Утринното слънце се отразяваше от повърхността на езерото, като частично заслепяваше шофьорите по южното направление и осигуряваше още по-добро прикритие на стрелеца. Въпреки това Нелсън му бе дал изрични указания: да ограничи времето за стрелба до не повече от минута.
Робълс издиша бавно въздуха от дробовете си и прилепи око към оптическия мерник.
Първото лице, което видя, бе на двайсет и три годишната Джесика Морган зад волана на един „Форд Фокус“. Джесика беше самотна майка, работеше като секретарка в една адвокатска кантора в центъра на града и следваше вечерно. На нея така и не й бе писано да получи диплома от Чикагския университет, нито да стажува при някой федерален съдия, а още по-малко да се издигне до Върховния съд на щата Илиной. Тя се усмихна на Робълс през оптическия му мерник и отметна един непокорен кичур от лицето си. В следващия момент получи нагледен урок по екзекуция. Куршумът пръсна предното стъкло на колата, закачи леко волана и се заби под брадичката й, убивайки я на място. Робълс обаче не изчака да види плодовете на труда си. Часовникът неумолимо отброяваше секундите и пушката му търсеше нова жертва.
През две коли по-назад Питър Рубенстайн шофираше чисто нов „Кадилак Севил“. Питър беше вдовец на шейсет и две години. Съпругата му Марси бе починала преди година и половина при падане по стълбите в къщата им. Рубенстайн плака на погребението и три месеца след като спусна своята Марси в земята, продаде семейния дом. Благодарение на застраховката й сега живееше на висок етаж в луксозна жилищна кооперация с изглед към езерото. Питър си свирукаше безгрижно и се наслаждаваше на отблясъците от утринното слънце по езерната повърхност. Той така и нямаше да узнае, че изплащането на сумата по полицата е привлякло вниманието на следствените власти, нито пък, че това ще доведе до прокурорска заповед за ексхумация и повторна аутопсия на тялото, при която щеше да бъде установено, че причината за смъртта е убийство: няколко удара с тъп предмет по главата, „като клинична картина несъответстващи на падане по стълбите“. Нямаше да чуе предявените му обвинения в убийство, нито да усети щракването на белезниците около китките си. Не, той нямаше да изпита нищо от това; съдбата му бе отредила да се яви при своята Марси много по-скоро, отколкото бе очаквал. Вторият куршум на Робълс прекъсна безгрижното му свирукане. Заби се под лявото му око и отнесе половината от главата му, с което неимоверно много затрудни живота на погребалния агент, когато роднините му настояха за открит ковчег.