Чудовището на нашата улица

Клео остана права.

— Ти какво правиш тук? — Франки се надигна. Белите кичури бяха изчезнали от косата й, а кожата й бе намазана с грим. Изведнъж Клео се почувства като зеленото чудовище.

— Имам по-добър въпрос. — Клео завъртя Хисет. — Какво не правя тук? Защо научавам за това малко събиране от приятелките си?

Клаудин и Лала се спогледаха сконфузено и също се надигнаха. Блу помаха невинно от върха на водопада, а русата й опашка се развя щастливо. Очевидно бе, че не чуваше и дума от разговора заради шума на ревящите води.

Франки поглади бледорозовата си рокля и погледна нагоре, закривайки очите си от слънцето.

— Имам добри новини за моето… нали знаеш… разкриване, и исках да ги споделя — тя сви рамене да покаже, че нещата бяха лесно обясними.

— И…? — Клео присви очи. Ъгълчетата им бяха все така изкусително свежи след сутрешния плаж.

— И… и си помислих, че може би не те интересува.

— И защо да не ме интересува? — Клео присви очи още повече.

— Снощи се противопоставяше на всичко и аз си помислих, че не даваш пет пари — отвърна Франки без помен от смущение.

— Пробвай ме пак — изсъска Клео и седна на края на кърпата на Клаудин.

Те й разказаха за плана и Франки-Били с досадно количество въодушевление. Планът бе хитър и тя им го каза. Но колко време трябваше да се преструва на заинтригувана, преди да им каже за снимките в Teen Vogue? Трийсет секунди? Четирийсет и пет? Шейсет? Ако трябваше да изтърпи повече от това, щеше да се хвърли във водопада и да се самоубие с хидроелектричество… ако приемем, че такова нещо съществуваше изобщо.

— Да се надяваме, че Мелъди ще стигне при Бека, преди срокът да е изтекъл — Франки погледна часовника на телефона си.

— Мелъди? — попита рязко Клео. — Тя какво общо има с това?

— Именно тя ще отведе Франки-Били при Бека — обясни Клаудин. — Ама ти не слушаш ли?

— А, да — излъга Клео. — Просто не разбирам защо всички й вярват.

Франки, Клаудин и Лала с недоумение се вторачиха в Клео. В далечината Блу пошляпваше щастливо във водата.

— Тя е норми! — умолително рече Клео. — Те сеят омраза и провеждат пропаганда със своите сензационни филми на ужасите, модерни поредици от книги, унизителни костюми за Хелоуин и изтъркани теми на училищните танци като „Миш-маш с чудовища“ — очите на Клео излъчваха страст, за чието съществуване тя дори не подозираше.