Да започнем отначало

— Хей, чакайте… Добре ли сте?

Али ме гледа разтревожено.

— Извинявайте — подсмърчам. — Скъсах с приятеля си, а… — В гърлото ми засяда буца, сълзите извират от очите ми. Бърша ги нетърпеливо с ръкава на палтото си.

— Вижте, може и има някакво решение. — Очевидно ме съжалява, защото ми подава кърпичка за чистене на екран. — Почти при всички случаи на повреда в харддиска данните може да бъдат възстановени от опитен специалист. Само когато има наистина големи щети, като магнитен удар или препълване на диска, тогава е невъзможно.

Чака ме да кажа нещо.

— Съжалявам, направо ме уплашихте с този харддиск — признавам, докато духам носа си.

— Ето как стоят нещата: вашият компютър съхранява всичко върху харддиска, всяка буква, която напишете, всеки сайт, който посещавате, всеки имейл, който изпращате… Ако катастрофира, като самолет, всичко се разбива, заедно е него и вие го губите. — Замълчава, навежда се напред понижава гласа си и добавя сериозно. — Освен ако не знаете къде да търсите.

Той ми кима, аз спирам да духам носа си и го гледам с широко отворени очи. Боже, това звучи доста зловещо.

— Работата на един компютър е много сложна. Той е като лабиринт на заек — тунели и тунелчета, а заекът знае къде да скрие някои неща, надълбоко. Някои хора, занимаващи се с криминална дейност, се опитват да изтрият харддиска и цялата история върху него, но някъде все още се пазят записи.

— Нима? — изведнъж си спомням нещо, което ме компрометира — гледах във Фейсбук бившите гаджета на Себ и фотоалбумите им.

— Да — потвърждава с кимане Али. — Може да се опитате да изтриете всичко, направо да го избършете до прашинка, но ако бръкнете и потърсите по-дълбоко, и ако знаете как да използвате правилния софтуер, ще откриете разни неща. Практически не можете да изтриете всичко от компютъра. Всъщност трябва да кажа, че е невъзможно.

— Откъде знаете всичко това?

— В свободното си време работех за фирма, която се занимаваше с възстановяване на данни, докато учих в университета в Делхи.

— Боже, вие сте гений.

— О, не мисля така. Просто съм малко шантав. Поне така ме наричаше бившето ми гадже.

— Значи е глупаво — подкрепям го аз.

— Както и вашето — отвръща любезно той.

Вече се гледаме с повече симпатия. Сетне, като се оглежда, за да се увери, че никой не ни подслушва, добавя:

— Вижте, не би трябвало да го правя, но имам почивка от петнайсет минути… Ще видя какво ще успея да възстановя, ако мога. Съгласна ли сте?

— Наистина ли?

— Оставете ми го — казва, и след като ми подава още една кърпичка, напуска щанда.

Обзета от надежда се връщам и сядам обратно на мястото си. Вадя джобното си огледалце, изтривам размазаната очна линия и спирала за мигли, когато чувам глас.