Да започнем отначало
- Автор: Поттер Александра
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-298-0
- Переводчик: Татяна Виронова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Да започнем отначало». Краткое содержание книги:
Така например след една раздяла Потър започва да се самообвинява, както често правят жените. Иска й се да има възможност да направи нещата по различен начин, така че връзката й да тръгне по друг път. Именно тази история я вдъхновява за романа „Да започнем отначало“. „Помислих, че ще бъде страхотна история, ако дам на героинята си втори шанс за нейната връзка. Ако по някакво чудо започне да излиза отново с приятеля си. Представете си само какви неща би могла да направи!“
— Кажи на татко, че току-що бях при дядо — съобщавам, за да сменя темата за времето.
— Как е той? Държи ли се добре?
— Разбира се! — заставам веднага на негова страна. — Просто мис Темпъл не го харесва…
— Значи дядо ти трябва да бъде по-мил е нея. Знаеш ли, той извади голям късмет да го приемат в „Хемингуей Хаус“. За да влезеш там трябва да чакаш с години, има списък…
— Знам, но не му е лесно.
— На никой от нас не му е лесно — отвръща леко троснато мама. — Всички трябва да правим неща, които не ни харесват…
Чувам как баща ми и брат ми викат, сигурно гледат спорт по телевизията, а тя им казва да бъдат по-тихи.
— Както и да е, беше в добро настроение. Показа ми как да работя с шевната машина.
— Аха, да — разсеяно отговаря мама и мога да кажа със сигурност, че не ме слуша. Но тя всъщност никога не ме е слушала. Без значение какво й казвам, сякаш вече има предварително готов отговор. Винаги е било така, което отчасти е причината да съм така близка с дядо и баба. Докато растях, те винаги ме изслушваха, без значение какво им казвам — нещо важно или не, колкото и глупаво да звучеше, те ме слушаха. Понякога това е всичко, което ти е необходимо — някой да те слуша.
— Но паметта му май се влошава — добавям.
— Защо, какво се е случило? — разтревожва се веднага мама.
Чувствам вина, че я занимавам с това, когато е толкова далеч, но в автобуса мислих за разговора с дядо и макар да съм сигурна, че това е нещо присъщо за неговата възраст, трябва да призная, че малко се притесних.
— Ами, говорихме за Себ и той не си спомни кой е. Сякаш въобще нямаше никакъв спомен за него.
От другата страна на линията настъпва дълго мълчание и аз мисля, че мама отново ще започне да говори за Алцхаймер, когато тя пита:
— О, това новият приятел на Фиона ли е?
Сърцето ми започва да бие оглушително и ме обзема лека паника. О, не, не и мама!
— Какво Фиона? — опитвам се да печеля време с надеждата разговорът да не стигне до неизбежното заключение.
— Това съкратено от Себастиан ли е? — продължава мама.
— Ами… да — мърморя. И неочаквано усещам главозамайване.
— Никога не си ми споменавала за него. Хубав ли е? — Господи, чувам тези думи от жената, която бе на седмото небе, когато срещнах Себ и трябваше да бъде удържана с физическа сила да не си купи нова шапка, когато празнувахме шест месеца, откакто ходехме заедно!
— Ами… да — повтарям отново. Сякаш потъвам в някаква бездна и искам да се хвана за нещо, за да спася скъпия си животец, но всичко ми се изплъзва. Нищо не разбирам. Или целият свят е полудял, или…
Мисълта се загнездва в главата ми и започва да се върти като човек, попаднал в лабиринт, от който няма излизане.
Само че май аз съм попаднала в него.
Опитвам се да прекъсна разговора с мама, което не е лесно. Тя на всяка цена държи да ми разкаже как е сготвила брюкселско зеле по рецепта от новата книга на Джейми Оливър, която получила за Коледа, и че то нямало нищо общо е топчетата, „които баба ти обикновено правеше“. Следват препоръки към Джейми как да ги усъвършенства: „Поръсват се с моята тайна подправка и се пекат на грил до кафяво“.
Да, мамо, сигурна съм, че преуспелият готвач-милионер направо умира от нетърпение да използва твоите предложения за брюкселското си зеле. Освен това, не се обиждай, но точно в момента брюкселските зелки — независимо дали са твоите, на починалата ми баба или на Джейми Оливър, въобще не ме интересуват, защото мисля, че полудявам.
Чувствайки, че ще получа пристъп на паника, вдишвам дълбоко няколко пъти.
Така, съсредоточи се. Фокусирай мисълта си.
Затварям очи, щипя носа си и се опитвам да се успокоя. Няма смисъл от паника, тя няма да помогне. Трябва да мисля спокойно и ясно. Спокойно и трезво. Да, това е, повтарям си отново и отново наум. В края на краищата за всичко трябва да има разумно обяснение. Просто трябва.
Концентрирам се. Минават няколко секунди и…
Ами да! Знам! Вероятно това е някакъв тип избирателна, частична амнезия, която се разпространява като грип, като свински грип например, и всички са го пипнали, освен мен. Така че не аз съм изгубила ума си, а другите са изгубили паметта си. През зимата тези вируси са навсякъде. Може би хората се нуждаят от антибиотици, или ваксина, или нещо друго, и…
И какво, Тес? Неочаквано ще си спомнят кой е Себ ли? Осъзнавайки колко съм смешна, продължавам да ровя в мозъка си.