Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка
- Автор: Блеър Анет
- Серия: Вещици тризначки #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: България свят
- Переводчик: фен превод
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка». Краткое содержание книги:
останеш тук, за да не ми се налага. По-силен и по-целеустремен съм от предците си.
Имам убийствени инстинкти да довърша работата.
- Очакваш ли да откриеш купувачи с убийствени инстинкти, които да живеят тук?
Кинг се отдръпна назад.
- Сега просто си гадна.
- Аз? Реалистка съм. Виж си дупето. О, извинявай, това е анатомически
невъзможно. Тогава седни на него и ми кажи, че не вярваш, че Гюси може да те спре.
Тя няма да те остави да завършиш реставрацията, още по-малко пък да продадеш
мястото на непознати. Тя дори не харесва ти да си тук.
- А защо не възразява срещу теб? – попита Кинг. – Гадост, чуй ме само, говоря
така, сякаш тя наистина съществува. Освен това тя не те харесва. Виж как те изплаши
днес.
- Играеше си с мен. Тя рани теб.
- Въпреки това – каза той, – тя – то – каквото и да е – днес беше тиха за пръв път
от векове.
- Знаеш причината за това, нали?
- Не че ще го призная… в името на здравия разум.
- Добре, не го признавай, но, ако остана, поне ще знаеш, че ще си в безопасност за
през нощта. Без значение дали го знаеш или не, имаш нужда от защита.
- Да, бе, да! – Той докосна пулсиращото си дупе. – Е. Добра работа засега. –
Половината от него искаше да се преструва, че има нужда от досадната нахалница, та
тя да се погрижи отново за него – предполагаше, че това бе половината от мъжкия му
мозък. Но половината от истинския му мозък – тренираният от военни бизнесмен без
сърце – знаеше, че е най-добре да остане упорит и да запази дистанция, що се отнасяше
до сексапилната умиротворителка и свръхактивното му либидо.
За нещастие, що се отнасяше до довършването на мястото, той се нуждаеше от
възможност да задържи изкусителката наблизо.
- Значи оставаш, след като хората си тръгнат тази вечер – потвърди той. – Искаш
го, знаеш, че е така. Затова ще го направиш, нали?
- За да ти попреча да си строшиш главата, да.
- Нещо ми подсказва – потвърди Кинг, – че е най-вероятно с теб да си строша
главата.
- И това го има.
Хармъни се наслаждава на вечерта си в замъка, но сега беше на път за вкъщи, а
мисията не беше завършена. Готова. Приключена.
Беше видяла достатъчно знаци от Гюси, за да знае, че трябва да се върне обратно,
но времето беше изтекло, та какво ли извинение можеше да измисли, когато се
появеше утре?
Пакстън запали хеликоптера си и намигна.
- Тук винаги внимавам за летящи метли – каза той. – Майтапя се. Не е зле през
лятото, но като дойде октомври не можеш да се добереш до въздушно пространство.
Хармъни се усмихна на шегата му и се зачуди какво ли би си помислил, ако
знаеше, че беше казал шега за вещици пред вещица. Бяха прекарали хубава вечер, тя –
търсейки старинни дрехи, а той – занимавайки се с документация. И бяха по-
привлечени един към друг, отколкото по-рано. Колко странно? Ако не четеше ума му,
никога нямаше да повярва.
Изглеждаше могъщ и контролиращ, управлявайки хеликоптера си, гордостта и
радостта му бяха очевидни; превърна се в едно със звяра, когато се издигнаха и
потеглиха от острова.
Дотогава мракът се беше спуснал, а светлините на Салем примигваха, въпреки че
щяха да прелетят до летище Бевърли и да пътуват с кола наобратно.
- Пътуваме с близо двеста километра в час – каза Пакстън, но Хармъни беше
толкова увлечена в това да го гледа, че не беше настроена за празни приказки. Той
толкова се наслаждаваше на летенето, че всичките му защити бяха свалени. Не се
тревожеше за това да издига стени в небето. Харесваше му тя да седи до него и поне
това признаваше сам пред себе си.
Умът му бе изпълнен с тях двамата, прекарващи време в замъка, и не само за да
удържат Гюси. По време на полета той преживя отново всяка тяхна прегръдка и по
времето, когато се приземиха на летище Бевърли, тя беше толкова възбудена и готова,
колкото бе и той. Беше извикал във въображението някои доста неприлични мисли за
това как я взима отново в прегръдките си.
Беше сигурна, че той бе първият мъж, чийто ум я бе заинтригувал и прелъстил. Но
защо си мислеше за нея в замъка в бъдеще време?
Предположи, че би трябвало да го привлече. Да му даде причина да я отведе
отново там.
Малко по-късно, когато я отведе до черната лимузина, Хармъни почувства нужда
да поеме инициативата, защото стените му отново се издигаха. Помогна й да се настани