Последната тайна
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #5
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дарина Бойкова Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последната тайна». Краткое содержание книги:
- Този homeless - започна Валентина, като внимателно следеше подробностите - видял ли е нещо?
- Така изглежда. - Ирландецът разлисти тефтера в търсене на свидетелските показания. - Няколко пъти е повторил на парамедиците: „Беше инцидент“. Така е казал: „Беше инцидент“.
- Инцидент? Как така инцидент?
- Така е казал на парамедиците.
- А на вас? Какво каза на вас?
Ирландецът се изчерви и сведе поглед.
- Ами... всъщност още не сме разговаряли с този свидетел.
Инспекторката от Криминалната полиция изглеждаше видимо заинтригувана.
- И какво чакате?
Мъжът от NBCI бе неспособен да я погледне в очите.
- Той заспа - прошепна ирландецът. - Изглежда, беше пиян. Парамедиците настояха да го закарат в болницата и едва този следобед ще можем да го разпитаме.
Валентина кимна. Замисли се за момент и посочи мястото, където беше лежало тялото на професор Шварц.
- Ами жертвата? Каква е причината за смъртта?
Старши инспектор О’Лиъри прокара пръст през шията си в жест, който всички разбраха.
- Прерязали са му гърлото.
Томаш и Валентина се спогледаха. Всичко сочеше, че е налице още едно ритуално убийство при обстоятелства, които напомняха престъплението, извършено предишната нощ във Ватиканската библиотека. Нямаше как да е съвпадение.
Инспекторката от Криминалната полиция въздъхна:
- Значи, имаме си работа със сериен убиец - отбеляза тя на глас. - Човек, който убива историци, и по-точно историци, които се занимават с изследване на стари библейски ръкописи. И който изпитва потребност да извършва ритуални убийства. -Тя направи жест с ръка, сякаш насочва пистолет. - Можел е просто да ги застреля. Щеше да бъде бързо, чисто и лесно. Но не. Коли ги като агнета. - Взря се в ирландския си колега - Защо?
О’Лиъри показа с жест, че не знае отговора.
- Нямам представа - отвърна той. - Надявах се, че можете да ми помогнете. Видях предварителния доклад, който сте изпратили на Интерпол, и разбрах, че сме изправени пред един и същи случай. Мисля, че за да го разрешим, трябва да си съдействаме.
- Това е очевидно - съгласи се Валентина. - Казаха ми, че също както във Ватикана, и тук е намерен лист с шарада. Разбрахте ли нещо от нея?
Мъжът от NBCI извади една снимка от зелената папка, която държеше в ръцете си.
- За това ли говорите?
Двамата новодошли се наведоха над изображението. На снимката се виждаше смачкан лист хартия със серия от редуващи се единици и четворки.
- Също както във Ватикана - заключи Валентина. - Сега имаме ново съобщение.
- Какво означава това? - поиска да узнае ирландецът.
- Миналата нощ имах много въпроси относно загадката, която намерихме на пода във Ватикана - отбеляза инспектората от Криминалната полиция. - Шарадата можеше да бъде шега на самата жертва; нещо, което е написала, докато е работила, и то е изпаднало на пода в момента на убийството. Или подпис, оставен от убиеца. - Тя посочи фотографията. - Но щом такава шарада се появява отново няколко часа по-късно ма местопрестъплението на сходно убийство, извършено на хиляди километри разстояние, това може да означава единствено, че правилният отговор е вторият.
О’Лиъри погледна снимката в ръката си.
- Тоест това е подпис на убиеца?
Томаш застана от другата страна на ирландеца, за да вижда по-добре изображението. Нужни му бяха само две секунди, за да предложи решение.
- Или нещо друго - предложи той, включвайки се в разговора. - Послание.
Двамата полицаи се обърнаха към него е въпросително изражение.
- Така ли мислите? - попита италианката. - Послание? Можете ли да го дешифрирате?
Историкът взе снимката и внимателно анализира редицата цифри.
- Вече го направих.
- Така ли? Какво е?
Томаш изучава снимката още няколко секунди. След това вдигна поглед и се усмихна стеснително, почти засрамен от ролята си на посланик на ново разкритие, което със сигурност нямаше да се понрави на италианката.
- Опасявам се, че е още един смущаващ факт от Новия завет.
XVI
ТРАФИКЪТ В ГРАДА СЕ ОКАЗА ИНТЕНЗИВЕН, но без задръствания. Еднотипните жилищни блокове приличаха на огромни сандъци, сиви и монолитни, и изглеждаха запуснати; типична картина на строителството от съветската епоха. Във въздуха витаеше неприятна миризма на изгоряло масло и уличният шум беше противно агресивен.
Сикариус натисна бутона със стрелка нагоре и стъклото издаде продължителен жужащ звук, докато прозорецът се затваряше. Вече изолиран от врявата и вонята отвън, той отби колата в банкета, извади мобилния си телефон и набра номера.