Последната тайна
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #5
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дарина Бойкова Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последната тайна». Краткое содержание книги:
- Ясно.
- И накрая самото убийство.
- Какво за него?
- Гърлото на приятелката ви е било прерязано. Разбрахте, нали?
Томаш потрепери.
- Моля ви, спестете ми тези подробности!
- Тези подробности са много важни - обяви инспекторката от Криминалната полиция. - По-голямата част от убийствата в Италия, всъщност в цяла Европа, са извършени с хладно оръжие. Жертвите са намушквани с нож, докато издъхнат.
- Значи Патрисия е жертва на обикновено убийство...
Валентина поклати глава.
- Не е задължително - каза бавно. - Знаете ли, въпреки честите убийства с нож, истината е, че не е много лесно да убиеш някого, като прережеш гърлото му. Жертвите се борят до края, създават проблеми и правят работата по-трудна. Не е лесно да прережеш нечие гърло. Затова този начин на убийство се среща много рядко. На практика се случва само в специфични ситуации.
Тя замълча и постави на изпитание любопитството на Томаш.
- Какви ситуации?
- Спомняте ли си какво ви казах в началото за начина, по който е била убита приятелката ви? Употребих израза „била е заклана като агне“ - каза тя. - Този израз, макар да изглежда проява на съмнителен вкус, е подходящ, защото много точно описва природата на този тип престъпления.
Португалецът вдигна вежди, без да разбира накъде клони инспекторката.
- Не разбирам.
Валентина настоятелно се взря в Томаш.
- Искам да кажа, че прерязването на гърлото разкрива ритуално убийство.
- Моля?
- Смъртта на вашата приятелка не е резултат от обикновено убийство. Било е ритуален акт.
- Но... но...
Валентина посочи Codex Vaticanus.
- Затова съм убедена, че престъплението има връзка с проучването, предприето от вашата приятелка. - Тя посочи събеседника си. - И затова вашата помощ е ценна. Вярвам, че ще ми предоставите информация, която ще е ключът към разкриването на това престъпление.
- Аз? Не виждам какво повече бих могъл да...
Мъжки глас ги прекъсна:
- Signora инспектор... - каза един едър мъж, който се беше приближил до тях с мобилен телефон в ръка. - Ако позволите...
Валентина се завъртя и се обърна към него.
- Да, Виторио, какво има?
- Току-що ни се обадиха от полицията в Ирландия. Изглежда, там е извършено подобно убийство, и искат да говорят с вас.
- С мен? Полицията в Ирландия? По това време? - изненада се инспекторката.
- Изглежда, се е случило преди малко...
Италианката се изсмя сухо.
- Хайде, хайде! Говорят така, сякаш си нямам друга работа. Тя направи жест с ръка, отпращайки Виторио. - Кажи им, че съм заета. Нека изпратят официално запитване, както е редно в подобни случаи.
Цивилният полицай не се помръдна, вперил поглед във висшестоящата си колежка.
- Изглежда, тази нощ в Дъблин е убит един историк - каза той със служебен тон. - От ирландската полиция видели предварителния доклад, който пратихме на Интерпол, и установили сходство с нашия случай. Ирландците смятат вашето сътрудничество за наложително. Искат да отидете в Дъблин възможно най-скоро.
Италианката свъси вежди.
- Mamma mia! Колко бързо действат тези ирландци! - Валентина придоби делово изражение. - Добре, да видим. В една нощ са убити двама историци. Един във Ватикана и още един в Дъблин. И какво? Ирландците никога ли не са чували за съвпадения? - Тя отново махна с ръка, за да отпрати подчинения си. - Хайде, разкарай ги. Имам друга работа.
Виторио продължаваше да стои неподвижно, сякаш изобщо не я беше чул.
- Убитият историк тази нощ в Дъблин е изучавал библейски ръкописи - заяви той с монотонния си глас. - Гърлото му е прерязано. Полицаите са намерили лист хартия със странен надпис близо до тялото.
- Как така странен?
Полицаят повдигна вежди, за да засили ефекта на последните сведения, с които разполагаше:
- Друга шарада.
XV
ОЛОВНОСИВАТА СВЕТЛИНА ПРИДАВАШЕ ПЕЧАЛЕН НЮАНС на дъб- линската утрин. Небето беше осеяно с гъсти облаци и ведрозеленото кътче в центъра на града изглеждаше унило в смътната дневна светлина.
- Не знам как се оставих да ме завлечете тук - оплака се Томаш. - Трябваше да се занимавам с руините на Траяновия форум!
Валентина Феро му хвърли укорителен поглед.
- Пак ли мърморите? - попита тя. - Вече ви обясних, че вашето сътрудничество е жизненоважно за успеха на това разследване. Начинът, по който ми помогнахте да разплета библейските следи, беше брилянтен! - Тя изпъна пръстите на ръката си нагоре в типичен италиански жест. - Бри-лян-тен!
- Добре, но това няма нищо общо с работата ми...
- Работата ви е да сътрудничите на правосъдието - обяви инспекторката от Криминалната полиция. Тя се взря в историка, тонът ѝ стана по-мек и промени тактиката.