Последната тайна
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #5
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дарина Бойкова Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последната тайна». Краткое содержание книги:
- Пристигнах, Учителю - съобщи веднага след като отговориха. - Чакам инструкции.
Човекът от другата страна на линията примлясна. Изглежда, в момента се хранеше.
- Добре ли пътува?
- Дълго.
Чу се потракване на прибори в чиния и след това шум от разлистване на хартия.
- Имам информация за новата ти мишена - каза Учителят, минавайки на въпроса без общи приказки. - В девет сутринта отива в университета, за да чете лекции. Часовете му свършват в дванадесет на обяд и се отправя към дома си, където пристига в дванадесет и двадесет и две минути.
- Влиза в дома си в дванадесет и двадесет и две? - учуди се Сикариус. - Дори не и минута по-късно? Как може да сте толкова сигурен?
Гласът се разсмя.
- Изглежда, нашият приятел е човек с изградени навици - обясни той. - Негови колеги от университета си сверяват часовниците, когато минава покрай тях. Всичките му действия са предвидими.
Сикариус изсумтя.
- Чудесно - каза той. - Така е по-лесно.
- Знаех, че ще ти хареса - измърка гласът от телефона. - Но не се отпускай, чуваш ли? Увери се, че няма да има усложнения. Искам всичко да мине по мед и масло, както досега. Действай само когато е безопасно.
- Не се тревожете, Учителю.
- Лека работа!
Сикариус затвори и прибра мобилния телефон в джоба на панталона си. Взе тетрадката, погледна бележките и намери адреса, който търсеше. Беше в Стария град. Намери мястото на картата и после въведе адреса в GPS системата на колата.
Когато приключи, даде ляв мигач - като знак, че тръгва, и провери движението в страничното огледало; идваха няколко коли, нямаше как да потегли веднага. Затова хвърли поглед към черното кожено куфарче на седалката до него. Куфарчето беше отворено и съдържанието му се виждаше, сякаш беше мълчалив спътник.
Свещената сика.
XVII
топъл аромат на кафе и подправки изпълваше пространството до фоайето, където се намираше ресторантът на Chester Beatty Library. Тримата посетители се настаниха на една маса на открито на Silk Road Café, което се намираше в часовниковата кула, и Томаш оцени великолепния изглед към градините на Дъблинския замък. Поръчаха чай от лайка, сладкиши - баклава и кадаиф, ливански палачинки с орехи и кокос, горещо препоръчани от сервитьора, макар че онова, което ги бе довело тук, съвсем не бе менюто на ресторанта, а престъплението, извършено тази сутрин пред входа на библиотеката.
Веднага след като сервитьорът се отдалечи, историкът направи жест към зелената картонена папка, която Шон О’Лиъри беше оставил на пода до стола си.
- Покажете ми снимката на шарадата.
Ирландецът се наведе, извади снимката от папката и я подаде на Томаш. В този момент се появи един униформен полицай, който повика О’Лиъри. Старши инспекторът размени няколко думи с него и се върна при гостите си.
- Моля да ме извините - каза той. - Дългът ме зове.
О’Лиъри се отдалечи, оставяйки Томаш и Валентина сами.
Ученият започна да изучава снимката на шарадата и дълго се взира в поредицата от единици и четворки; изглежда, искаше да се увери в първоначалното си заключение.
- Е? - попита нетърпеливо Валентина. - Какво е това?
Томаш на свой ред се наведе и извади от полиетиленовия плик дебела книга, която беше купил при пристигането си на летището в Дъблин. Италианката погледна корицата и прочете заглавието.
- Библията.
- Единствените евангелия, които разказват за родословието на Исус, са тези от Матея и Лука - каза историкът, докато разлистваше книгата. - Интересното е, че и двамата го показват по линия на Йосиф. Не мислите ли, че е любопитно?
- Наистина - призна тя. - Щом Йосиф не е биологичен баща на Исус, както твърдят тези две евангелия, защо ще описват родословието му по линия на Йосиф? - Тя посочи Библията. - Няма ли информация за семейството на Мария?
- Не, само за това на Йосиф - обясни Томаш. - Друг интересен факт е, че родословията, описани от Матей и Лука, въпреки че проследяват предците на Йосиф, се различават едно от друго. - Той намери началната страница на първото евангелие. - Но ние ще се съсредоточим само върху генеалогията, представена в Евангелие от Матея.
- Защо?
Ученият посочи фотографията, оставена от старши инспектор О’Лиъри.
- Защото тя ще ни даде ключ за разгадаването на шарадата, оставена от убиеца. - Той прочисти гърлото си и се зачете в първия ред от текста. - Първият стих от евангелието започва така: „Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов“.
- Син Давидов? - учудено попита Валентина. - Не е ли Йосифов?