Последната тайна

Продължи пеш, с полюшващото се черно кожено куфарче в ръка. Сикариус беше в добра форма, изкачи стръмната и тясна улица без проблем и навлезе в Стария град. Сградите имаха интересно архитектурно решение: първият етаж беше издаден над партерния и се крепеше върху дървени греди. Обогатяването на типичната балканска архитектура с елементи от османската култура бе дало забележителен резултат.

Гостът се изгуби в лабиринта от улички на Стария град; трябваше да попита за адреса, който си беше записал на листче, и затова се отправи към една вестникарска будка.

- Балабановата къща?

Момичето в будката му показа една къща на ъгъла, близо до тясна улица, която се спускаше стръмно надолу.

- Онази там.

Сикариус незабавно се насочи към къщата и проучи фасадата, боядисана в бяло и бордо, цялата в прозорци, с изнесен навън еркерен етаж. Архитектурните линии бяха традиционни и много приличаха на останалите постройки в Стария град. Обмисли възможността да влезе вътре през някой прозорец и дори през вратата, но забеляза, че в Стария град бе прекалено тихо и спокойно, затова реши да изчака на улицата.

Погледна часовника си. Стрелките показваха дванадесет и четвърт. Новодошлият си избра едно голямо дърво до Балабановата къща и седна в сянката до ствола му. Отвори черното кожено куфарче и както винаги изключително внимателно извади сиката. Върхът ѝ проблесна с кристален блясък и това изпълни с възторг Сикариус; сякаш Господ току-що му беше дал знак.

Отново погледна часовника си. Дванадесет и деветнадесет. Погледна надолу по улицата и видя един мъж, който току-що започваше да я изкачва. Загледа се в чертите на лицето му и ги разпозна от снимките в досието, което Учителят му беше дал.

След това погали дръжката на сиката, усещайки гладката ѝ повърхност.

Часът беше настъпил.