![Дневници и нощници [calibre 1.22.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/3/6/dnevnici-i-noshchnici-calibre-1-22-0-download.jpg)
Дневници и нощници [calibre 1.22.0]
- Автор: Сиромахов Иво
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Penguin Books Ltd
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Дневници и нощници [calibre 1.22.0]». Краткое содержание книги:
че ако успеем да отправим чрез театъра някакви рекламни послания, това ще повиши
продажбите ни.
– Значи искате от мен да измисля някакви реклами, които да се позиционират в
театралните салони, така ли?
– Не, мистър Шекспир, задачата ви е малко по-сложна. Искам от вас да
напишете по една пиеса за всяка нова дестинация, която ще разработваме.
Усетих, че се изпотявам. Добре, че секретарката най-после донесе шибаните
кафета, та имах няколко секунди да помисля какво да отговоря.
– Боя се, че няма да се справя, сър Джонсън – казах. – Не бих могъл да измисля
пиеса, основана на някакъв туристически конфликт. Как си го представяте? Да речем,
че главната героиня иска да пътува с “Албионтурист”, а съпругът й – с някоя
конкурентна фирма. И накрая тя го убива и заминава с “Албионтурист” при любовника
си. Това ли си представяте?
Сър Джонсън се разхили толкова силно, че оплю с кафе белия си панталон.
– Вие сте много забавен човек, мистър Шекспир. Разбира се, че не си представям
това. Рекламните ни послания трябва да бъдат интегрирани деликатно и ненатрапчиво в
пиесата. Сюжетът може да бъде всякакъв, за мен важното е действието да се развива
там, където смятаме да водим туристи. Ето сега например искаме да правим редовни
екскурзии до Верона. Но какво знаят британците за Верона? Нищо. Ходят само в Рим и
Флоренция. Чрез вашата пиеса вие трябва да ги запознаете с местните традиции и
46
култура, така че в тях да се събуди непреодолимо желание да посетят това красиво
италианско градче. Разбирате ли замисъла ми?
– Замисълът ви е много оригинален, сър Джонсън. Но самият аз също не знам
нищо за Верона. Надявам се, че ще ме командировате дотам, за да опозная града и да го
опиша правдиво и вълнуващо в пиесата си.
– Няма да е необходимо, мистър Шекспир. В “Гугъл” има достатъчно
информация за всеки един шибан град в Европа. Пък и сроковете ни притискат.
Пиесата ми трябва най-късно до месец. Иначе изпускаме сезона на отпуските.
– Съмнявам се, че ще се справя за толкова кратък срок. Та това е цяла пиеса!
– Ще се справите, мистър Шекспир, ще се справите. Плащам ви толкова, че няма
как да не се справите. Между другото много хубав лигавник имате. Откъде го купихте?
26 април 1595
Проклет да е денят, в който започнах работа при сър Морти! Аз съм “гърмян
заек” в рекламния бизнес и съм правил какво ли не. Правил съм клипове, правил съм
билбордове, писал съм рекламни песнички, само пиеса не бях правил!
Пък и Верона е егати дестинацията. От сутринта ровя в “Гугъл” и нищо
любопитно не мога да намеря.
Дори добрата стара “Уикипедия” не ми помогна. Ето какво пишеше там:
“Верона е град в Италия.
Тази статия, свързана с Италия, е все още мъниче. Можете да помогнете на
Уикипедия, като я редактирате и я разширите.”
Да бе, да, нямам си друга работа, та ще седна на Уикипедия да помагам и да й
разширявам мъничетата.
Продължих да ровя в мрежата, но нищо не открих и взех да се отчайвам.
Тая Верона ще ми излезе през носа. Пък и римите за “Верона” са все едни куци –
“кокона”, “лимона”, “триона”... Никаква поезия няма в това.
По-добре да се съсредоточа върху сюжета. Дали да не е някаква героична
история?
Да речем, млад воин спасява града си от нашествието на варварите. Ще го
кръстя Ромео, за да напомня на основателя на Рим – Ромул.
Ама това с варварите дали ще мине? Дали няма да се схване като намек за
туристите, които ще нахлуят съвсем скоро в града, водени от пълководците на
“Албионтурист”?
Гризях си нервно ноктите, изпуших една кутия цигари, а никаква идея не ми
идваше.
И за капак отново ми звънна истеричката Джил.
– Кога ще се женим? – вика. – Кога ще свържем навеки любящите си сърца?
Тая не е нормална, заклевам се. Как може да си помисли, че ще се оженя за нея?
Та тя една свирка не може да направи като хората.
– Виж, Джил – казах й. – Остави ме на мира. Няма да се оженя за теб. Всичко
между нас свърши. Ако ти трябват пари за аборт – обади ми се.
Леле, как се разпищя тая жена! Аз – вика – ще се отровя, предпочитам смъртта
пред живот без любов... и ми говори някакви поезии и клишета.
Ако беше до мен, сигурно щях да й шибна два шамара, но сега не можех да
направя нищо, освен да й затворя телефона.
Дали пък да не напиша любовна трагедия? Младият Ромео се влюбва в малката
Джил. Тя забременява от него, но той не иска да се ожени за нея. И тя се самоубива.
Тълпи от британски туристи се стичат на погребението й...