Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Ще се обърнем към определени благородници, които за щастие в момента се намират в Кемлин…
— Тревожа се за Елейн — твърдо каза Диелин. Твърдо, защото бе насаме с една Айез Седай, а една Айез Седай можеше здраво да те притисне, ако покажеш слабост когато си насаме с нея. Особено ако никой друг не знае, че си насаме с нея.
Кайрен Седай се усмихна, но нито усмивката, нито хладните й сини очи не издадоха нищо.
— Твърде е възможно щерката-наследница в края на краищата да бъде намерена, за да седне на Лъвския трон. Това, което изглежда неизпълнимо за други, рядко представлява трудност за Айез Седай.
— Преродения Дракон казва, че…
— Хората казват какво ли не, лейди Диелин, но вие знаете, че аз не лъжа.
Луан потупа сивия врат на тайренския жребец, огледа се да не би в конюшнята да е влязъл някой от конярите и едва успя да дръпне ръката си от зъбите на злобното животно. Стражникът на Рафела щеше да ги предупреди, но Луан вече не беше сигурен дали би могъл да се довери на когото и да било. Особено при подобно посещение.
— Не съм много сигурен, че ви разбирам — каза той учтиво.
— Единството е по-добро От раздора — каза Рафела, — мирът — по-добър от войната, търпението — по-добро от смъртта. — Главата на Луан рязко се извърна при този странен завършек на баналностите и кръглооката Айез Седай се усмихна. — Нима не смятате, че за Андор ще е много по-добре, ако Ранд ал-Тор остави тази земя в мир и единство, лорд Луан?
Увита плътно в робата си, Елориен се втренчи в Айез Седай — как ли бе успяла да дойде, без да я предупредят и сигурно без да бъде забелязана. Жената отвърна на погледа й, сякаш всичко това бе нещо съвсем естествено и обичайно.
— Кой би получил Лъвския трон тогава, Демира Седай? — попита Елориен.
— Колелото тъче така, както само пожелае — последва отговорът и Елориен я разбра много добре.
Глава 44
Цветът на доверието
Скоро след като Ванин замина да каже на Бандата да кротува, Мат се увери, че всички оцелели ханове в Салидар са заети от Айез Седай и че всичките пет конюшни са претъпкани до пръсване. Все пак, след като пъхна един сребърен петак в шепата на някакъв мършав коняр, човечецът разкара няколко чувала овес и бали сено от един ограден с висок каменен зид двор, достатъчен да побере шест коня. Показа дори на Мат и на другите четирима от Бандата места за спане в плевника.
— Не искайте нищо — предупреди Мат хората си, след като раздели с тях останалите си монети. — Плащайте си за всичко и не приемайте дарове. Бандата няма да позволи да стане длъжник на никого тук.
Фалшивата му самоувереност им се предаде и те дори не се поколебаха, когато им нареди да забият знамената пред вратата на плевника. Конярът оцъкли очи, а Мат само се ухили, подхвърли му една златна марка и каза:
— Искам всички да разберат с кого си имат работа.
Искаше всъщност Егвийн да разбере, че няма да позволи да го подбутват насам-натам, а понякога, за да накараш хората да го разберат, се налагаше да се правиш на шут.
Бедата бе в това, че от показно набучените знамена нямаше никаква полза. О, всички минувачи зяпаха и ги сочеха с пръст, а и доста Айез Седай минаха да погледнат и той почти очакваше възмутено да настоят да ги свали, само че очакванията му така и не се сбъднаха. Когато се върна в Малката кула, една Айез Седай, която кой знае как успяваше да си придаде вид на сушена слива въпреки гладките си бузки, го уведоми най-недвусмислено, че Амирлинския трон е заета и навярно щяла да може да го види чак след ден-два. Навярно. Елейн сякаш се беше изпарила, както впрочем и Авиенда, но все още никой не се беше развикал: „Убийство, убийство!“ и Мат подозираше, че Авиенда е някъде наоколо и са я принудили да нахлузи бялата рокля. Все едно му беше, стига да имаше мир и покой — не държеше точно той да бъде човекът, който ще трябва да уведоми Ранд, че едната е убила другата. Виж, Нинив успя да зърне, но тя се шмугна зад един ъгъл и докато я догони, бе изчезнала.
По-голямата част от следобеда прекара в издирване на Том и Джюйлин — всеки от двамата със сигурност можеше да му обясни по-подробно какво точно става тук, а и освен това трябваше да се извини на Том заради подмятанията си за онова писмо. За съжаление като че ли никой не знаеше и те къде са. Дълго преди да падне нощта той реши, че сигурно и тях двамата са ги скрили някъде просто за да не може да ги намери. Егвийн явно целеше да го накара да кипне, но той бе решен на всяка цена да й покаже, че не само няма да кипне, но дори не къкри. И за да стане това по-лесно, реши да потанцува.