Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Ще я замоля нищо да не обажда на брат си.
След известно време тя беше вече до леглото на полуголата и полумъртва Наталия. Щом я забеляза, Наталия пребледня, понеже нищо добро не чакаше от нея. Беше изненадана от любезността й.
— Как се чувствувате? — тихо попита тя, сядайки на леглото й — Подайте ми ръката си, мило дете, и ми се доверявайте.
Неподвижна и бледа, Наталия лежеше. Тя не даваше знак на живот.
— Ах, мило дете, навярно ми се сърдите, но кълна ви се, че не знаех коя сте вие. Смилете се над мен, драго дете, защото за обидата, която съм ви нанесла, брат ви никога не ще ми прости!
Наталия проумя всичко. Настойницата беше дошла при нея не от разкаяние за стореното, а от страх, че ще бъде уволнена от Кардов за нанесената над сестра му обида. Наталия би изневерила на природата си, ако не простеше на тая грешница.
— Вие ме посрамихте, потъпкахте достойнството ми пред ония отвратителни същества, обезобразихте тялото ми, но аз ви прощавам.
— О, ти си ангел! — коленичейки пред Наталия, извика надзирателката.
— Моля ви се, за Бога, не коленичете! Защото само пред Бога се стои на колене — станете!
— Обещавате ли ми, че няма да кажете нищо на брат си?
— Да, обещавам ви.
— А на въпроса от какво с наранено тялото ви, как ще му отговорите?
— Той нищо не трябва да види, защото при него ще се явя, когато бъда вече оздравяла.
— Не, мило дете, той е вече на път и след малко ще бъде при нас.
— Тогава аз трябва да се облека — отговори Наталия.
— Как да ви благодаря за всичко това. Дайте ръката си да я целуна!
Наталия скри под покривката ръцете си.
— Оставете ме, моля ви се, сама да се облека.
— Но ще мога ли да вляза, щом се облечете?
— Защо не, можете!
Щом надзирателката излезе, Наталия започна да се облича. Още не беше се облякла, когато Бича отново влезе.
— Побързайте, мило дете — каза тя, — защото чувам вече стъпките на брат ви.
— Сега ще бъда готова.
Сърцето на Наталия заби силно. Причини затова имаше: щеше да види брат си, Иван, който беше предал майка си.
„Мила майко — молеше се Наталия, — ако ме виждаш в тая минута, прати ми сили, за да успея да го посрещна така, както ти сама би го сторила! Предпази ме от гордост, не допускай да се унижа и ми дай сили с добри думи да мога да отговоря на въпросите му. Майко, той ми е брат и въпреки жестоката му постъпка с нас, позволи ми да му простя. Помогни ми, майко, и дай повече доброта и любов на сърцето ми. Амин!“ — завърши Наталия.
В този момент вратата се отвори и Иван Кардов влезе в стаята.
LXVII. ПОЖАРЪТ В ЖЕНСКИЯ ЗАТВОР
Доктор Греч пристигна при Иван Кардов 10 минути след уволнението на директора на петербургската полиция. Той още държеше вълшебния царски ръкопис, непрекъснато четеше съдържанието му и не искаше да повярва на писаното, когато в стаята влезе доктор Греч.
Това неочаквано посещение не беше по волята на Кардов, но въпреки това той нищо не му каза, а му подаде стол, но докторът не го прие поради важните съобщения, които имаше да прави. Смяташе за голямо щастие, че може да изненада директора с тази новина.
Отначало Кардов мислеше, че докторът се шегува с него, но после, като видя сериозното изражение на лицето му, разбра, че се е случило нещо, което ще тикне в ново направление живота му.
Докторът разказа на Кардов всичко, което Наталия му беше разправила: за майка си, занятието на баща си, къде са родени, как е живяла с майка си в Сибир.
— Така е, както ви казах. Невъзможно е тя да е лъгала.
— Сестра ли, в женската тъмница? — учудено извика Кардов, като се замисли. След това се удари по челото и започна да се смее. — О, времена, о, нрави! Тъкмо когато след толкова години работа и труд успях да достигна блестящо положение и сега, когато се сгромолясвам от това високо място — тъкмо сега се явява сестра ми, за да ми се присмее.
Ако императорът я помилваше, сестра му щеше да бъде твърде опасна. В такъв случай той ще трябва по какъвто и да е начин да я премахне. Ако действително сестра му се намира в женския затвор — нещо, в което не се съмняваше, — то той трябваше по всякакъв начин да я махне вън от Петербург. Никой в Петербург не бива да узнае, че той е пожертвувал майка си и сестра си заради кариерата си.
— Благодаря ви за труда, господин докторе — каза Кардов, като му подаде ръка. — Но не ми се ще да повярвам, че тази, за която ми говорихте преди малко, е моя сестра. Без съмнение тя ще е някоя лъжкиня. Вярно, аз имах сестра, но тя отдавна почива в земята.
— Как, сестра ви е умряла?
— Умря в твърде ранна възраст. Аз я погребах.