Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Мисля все пак — тихо каза Масури, — че сме на бойното поле. — Винаги говореше тихо, но за разлика от повечето Кафяви — винаги по същество.
Мерана кимна.
— Да. Мислех си да заменя Моарейн при него…
На вратата се почука и влезе жена в бяла престилка с подноса с чая. Сребърен чайник и чашки от порцелан на Морския народ — „Короната и розата“ бе свикнала с гостуванията на знатни особи. Когато жената остави подноса и излезе, Аланна сякаш се събуди и тъмните й очи блеснаха. Нищо чудно — Зелените бяха особено ревниви за своите Стражници, а ал-Тор й принадлежеше, все едно как точно го бе обвързала. Тя се изправи и чакаше само следващите думи на Мерана, за да знае дали да скочи срещу нея. Мерана обаче изчака да налеят боровинковия чай и всички да седнат по местата си. Дори покани Верин и Аланна също да седнат. Да, това с Ранд ал-Тор си беше не „почти“, а направо изнасилване.
— Мислех го — продължи най-сетне тя, — но го отхвърлих. Можех и да го направя, ако ти не бе направила каквото си направила, Аланна, но сега той е толкова подозрителен към Айез Седай, че просто би ми се изсмял в лицето, ако го бях предложила.
— Дори кралете не се държат толкова надменно като него — вметна Сеонид.
— Всичко, което ни казаха за него Елейн и Нинив, се потвърди, че и отгоре — добави Масури и поклати глава. — Да ми твърди той, че разбирал кога една жена прелива. Аз за малко щях да прегърна сайдар, само за да му покажа, че греши, но разбира се, каквото и да направех, за да му го покажа, щях да го разтревожа още повече.
— И всичките тези айилци! — възкликна Сеонид и стисна устни; беше кайриенка. — Не стигат мъжете, но и жени. Направо щяха да се опитат да ни намушкат с копията си, само да бяхме примигнали по-бързо.
Понякога, помисли си Мерана, Сеонид направо забравяше, че самият ал-Тор може да представлява опасност.
Аланна несъзнателно задъвка долната си устна като някое момиченце. Добре че Верин беше тук да се грижи за нея — в това състояние Аланна не биваше да остава сама. Верин само отпиваше от чая си и наблюдаваше наглед съвсем разсеяно.
Мерана се улови, че се е поразмекнала. Много добре си спомняше в колко чуплив възел от нерви се бе превърнала самата тя след гибелта на Баран.
— За наше щастие, неговата подозрителност като че ли си има и добра страна. Приел е пратенички на Елайда, в Кайриен. Каза ни го съвсем открито. Убедена съм, че недоверието му ще ги държи на прилично разстояние от него.
Сеонид остави чашката си в чинийката.
— Смята да ни насъска едни срещу други.
— И все още би могъл — каза сухо Масури, — само че ние знаем за него повече, отколкото би могла да знае Елайда. Според мен тя сигурно е изпратила посланичките си да се срещнат с овчар, макар и облечен в коприна. Какъвто и да е той сега обаче, вече не е овчар. Моарейн, изглежда, добре го е учила.
— Подготвили сме се предварително — каза Мерана. — Смятам, че те не са.
Аланна я изгледа втренчено и примигна.
— Значи не съм провалила всичко? — Трите кимнаха и тя си пое дълбоко дъх, после приглади полите си намръщена, сякаш току-що забелязала колко са намачкани. — Сигурно все пак бих могла да го накарам да ме приеме. — Лицето и гласът й ставаха по-спокойни и по-уверени с всяка следваща дума. — Колкото до неговата амнистия, можем временно да отложим всички свои планове, но това не значи, че не бива да ги изпълним. Такава опасност не бива да се пренебрегва.
В миг Мерана съжали, че се бе размекнала. Направила му бе такова нещо, а единственото, което я тревожеше, бе дали то щяло да намали шансовете им за успех. Но с неохота се съгласи, че ако това може да направи ал-Тор по-послушен и отстъпчив, е готова да не си пъха носа и да си сдържа езика.
— Първо трябва да принудим ал-Тор да сведе глава, така да се каже. Отлагането ще продължи толкова, колкото се наложи, Аланна. — Аланна стисна устни, но след малко кимна одобрително. Или поне в съгласие.
— И как точно смяташ да го накараме да сведе глава? — попита Верин. — С него трябва да се държим много деликатно. Вълк на каишка, тънка колкото конец.
Мерана се поколеба. Не се беше канила да сподели всичко с тези двете, чиято привързаност към Съвета в Салидар бе твърде смътна. Ужасяваше я мисълта какво може да стане, ако Верин се опита да се наложи тук, ако наистина успее да се наложи. Тя самата знаеше как да се справи с това — избрана бе, защото целият й живот бе преминал в посредничество при изглаждане на болезнени спорове, в преговори за сключване на мирни договори тогава, когато взаимната омраза бе изглеждала непреодолима. Това, че съглашенията рано или късно биваха прекратявани и договорите — нарушавани, бе в човешката природа, но все пак от четиридесет и шест години Петият договор от Фалме бе единственият й голям провал. Знаеше всичко това, но всичките тези години я бяха научили на много неща.