Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Зимата на света [bg]
Зимата на света [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зимата на света [bg]

Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 305 306 307 308 309 310 311 312 313 ... 384
Перейти на страницу:

— Обичам те.

Никога не й омръзваше да му го казва. А той беше щастлив да й отговаря:

— И аз те обичам.

— Какво правиш тук? Само за целувка ли дойде?

— Нося лоши новини. Пращат ме на Източния фронт.

— О, не — продума Карла през сълзи.

— Цяло чудо е, че ми се разминаваше толкова дълго.

Но генерал Дорн не може да ме задържи повече. Половината ни армия е съставена от старци и юноши, а аз съм годен за служба офицер на двадесет и четири години.

— Моля те, не умирай — прошепна Карла.

— Ще се постарая.

Карла продължи да шепне:

— А какво ще стане с мрежата? Ти знаеш всичко. Кой друг може да я ръководи?

Вернер я погледна и не каза нищо.

Тя разбра.

— О, не… не аз!

— Ти си най-подходяща. Фрида е изпълнител, не е водач. Ти показа, че си способна да вербуваш нови хора и да ги убеждаваш. Никога не си имала неприятности с полицията и нямаш досие за политическа дейност. Никой не знае за участието ти в съпротивата срещу Акция Т4. В очите на властта, ти си безукорна медицинска сестра.

— Вернер, страх ме е!

— Не си длъжна да го правиш. Обаче друг не може.

В същия момент доловиха някакво раздвижване. Съседното отделение беше за психично болни и нерядко оттам се чуваха викове и даже писъци, но това беше нещо друго. Благовъзпитан глас, който се извиси гневно. Втори глас с берлински акцент и настоятелния нахален тон, типичен за столичаните според всички други германци.

Карла излезе в коридора, следвана от Вернер.

Доктор Ротман, с жълтата звезда на ревера, спореше с някакъв мъж в униформа на СС. Зад тях двукрилата врата на психиатрията, обикновено заключена, сега зееше широко отворена. Пациентите излизаха. Двама полицаи и няколко сестри подкарваха неравна редица мъже и жени, повечето облечени в пижами. Някои ходеха изправени и изглеждаха нормални, други се кривяха и бърбореха, докато слизаха по стълбите. Карла в миг си спомни за Курт, сина на Ада, и за вернеровото братче Аксел, и за така наречената болница в Акелберг. Не знаеше къде отиват тези пациенти, но беше напълно сигурно, че ще ги убият.

Доктор Ротман говореше възмутено:

— Тези хора са болни! Имат нужда от лечение!

Офицерът от СС отвърна:

— Те не са болни, луди са. Водим ги там, където им е мястото.

— В болница ли?

— Ще бъдете осведомени своевременно.

— Това не е достатъчно.

Карла знаеше, че не бива да се меси. Разберяха ли, че не е еврейка, щеше да пострада. Всъщност с тъмната си коса и зелени очи нямаше твърде арийски вид и ако си мълчеше, навярно нямаше да я закачат. Но ако възразеше срещу действията на СС, щяха да я арестуват и разпитват. Тогава щеше да се разбере, че работи незаконно. Затова стисна зъби.

Офицерът извиси глас:

— Бързайте! Качвайте кретените в автобуса.

Ротман настояваше:

— Трябва да съм информиран къде отиват. Те са мои пациенти. Всъщност не бяха точно негови пациенти — той не беше психиатър. — Щом сте толкова загрижен, можете да тръгнете с тях. Ротман пребледня. Да иде с пациентите за него означаваше почти сигурна смърт. Карла се замисли за съпругата на доктор Ротман, Ханелоре; за сина му Руди и за дъщеря му Ева, която беше в Англия. Призля й от страх.

Офицерът се ухили подигравателно.

— Изведнъж се оказа, че не сте толкова загрижен, а?

Ротман се изправи.

— Напротив. Приемам предложението. Преди много години се заклех да правя всичко по силите си да помагам на болните. Не смятам да нарушавам клетвата си сега. Надявам се да умра в мир със себе си — рече той и закуцука по стълбите. Край Карла премина една старица, облечена само в болнична роба. Карла не можа да се въздържи и извика:

— Ноември е! Нямат горни дрехи!

— В автобуса ще им е добре — изгледа я сурово офицерът. — Ще донеса топли дрехи — заяви Карла и се обърна към Вернер — Ела да ми помогнеш. Взимай одеяла откъдето можеш. Двамата се втурнаха в опразващото се отделение и заизмъкваха завивките от леглата и от шкафовете. Завтекоха се надолу по стълбите, награбили цели камари. Земята в болничната градина беше замръзнала. Пред главния вход стоеше сив автобус с работещ двигател. Шофьорът пушеше зад волана. Карла забеляза, че е облечен в дебело палто и има шапка и ръкавици, което й подсказа, че колата не е отоплена. Малка групичка офицери от Гестапо и СС наблюдаваха процесията. Качваха се и последните пациенти. Карла и Вернер влязоха в автобуса и почнаха да раздават одеялата.

Доктор Ротман стоеше отзад.

— Карла — подзе той, — кажи… кажи на моята Ханелоре как стоят нещата. Трябва да замина с пациентите. Нямам избор.

1 ... 305 306 307 308 309 310 311 312 313 ... 384
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)