Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
— Разбира се — отговори задавено Карла.
— Може би ще успея да защитя тези хора.
Карла кимна, макар всъщност да не вярваше.
— Във всеки случай, не мога да ги изоставя.
— Ще й кажа.
— Предай й още, че я обичам.
Карла не можа повече да сдържа сълзите си.
— Кажи й, че това са били последните ми думи.
Обичам я.
Карла кимна.
Вернер я взе за ръка.
— Да тръгваме.
Слязоха от автобуса.
Един от СС се обърна към Вернер:
— Ей, ти, летеца, какво си въобразяваш, че вършиш, по дяволите? Вернер беше толкова гневен, че Карла се боеше да не се сбие. Но той отговори хладно: — Раздавам одеяла на възрастни граждани, на които им е студено. И това ли вече е незаконно?
— Мястото ти е на източния фронт.
— Заминавам утре. А Вие?
— Мери си приказките.
— Ако бъдете така любезни да ме арестувате преди да замина, може и да ми спасите живота.
Мъжът се обърна, без да отговори.
Скоростният лост на автобуса изскърца и двигателят забоботи по-шумно. Карла и Вернер се обърнаха да гледат. На всеки прозорец имаше долепени лица — бръщолевещи, разлигавени, смеещи се истерично, разсеяни, изкривени — всичките луди. Пациенти на психиатрията, отведени някъде далеч от СС. Лудите водеха луди.
Автобусът потегли.
VI
— Русия може би щеше да ми хареса, ако ми бяха позволили да я видя — рече Уди Дюър на баща си.
— И аз изпитвам същото усещане.
— Дори не можах да направя прилични снимки.
Двамата седяха в просторното фоайе на хотел „Москва“, недалеч от входа на метрото. Багажът им беше приготвен и предстоеше да си отидат у дома.
Уди продължи:
— Трябва да кажа на Грег Пешков, че съм се запознал с някой си Володя Пешков. Макар че на Володя не му стана приятно. Предполагам, че всички хора с връзки на Запад са подозрителни.
— Можеш да се обзаложиш.
— Както и да е. Получихме онова, за което дойдохме. Това е важното. Съюзниците се ангажираха с Организацията на обединените нации. — Да — отвърна Гас доволно. — Сталин имаше нужда от малко убеждаване, обаче накрая видя смисъла.
Мисля, че ти помогна с откровения си разговор с Пешков.
— Татко, ти се бориш за това цял живот.
— Нямам нищо против да призная, че моментът е особено хубав.
Тревожна мисъл премина през ума на Уди.
— Нали не смяташ да се оттеглиш сега? — попита той.
Гас се разсмя.
— Не. Ние постигнахме принципно съгласие, но с това работата едва започва. Кордел Хъл вече беше напуснал Москва, обаче някои от помощниците му още бяха тук. Сега един от тях приближи Дюърови. Уди познаваше младежа — Рей Бейкър. — Имам съобщение за Вас, господин сенатор — притеснено рече той. — Е, хващате ме тъкмо навреме. След малко тръгвам. Какво има?
— Отнася се за Вашия син Чарлз, тоест Чък.
Гас пребледня.
— Казвайте, Рей.
Младежът с трудност изрече:
— Лоши новини, господине. Чък е участвал в сражение в района на Соломоновите острови.
— Ранен ли е?
— Не, господине, по-лошо.
— Иисусе Христе — промълви Гас и заплака.
Уди никога не бе виждал баща си да плаче.
— Съжалявам, господине. Съобщението е, че той е загинал.
Осемнадесета глава
1944 година
I
Уди стоеше пред огледалото в спалнята във вашингтонския апартамент на семейството. Беше облечен в униформата на младши лейтенант от 510-ти парашутен полк на американската армия. Униформата беше изработена от добър столичен шивач, но не му стоеше хубаво. Цветът каки придаваше на кожата му нездрав вид, а емблемите и нашивките на куртката изглеждаха просто някак разбъркани. Вероятно би успял да избегне призовката, ала реши да не го прави. Донякъде искаше да продължи да работи с баща си. Сенатор Дюър помагаше на президента Рузвелт да планира нов световен ред, без повече войни. Бяха победили в Москва, обаче Сталин беше непостоянен и сякаш обичаше да създава трудности. На Техеранската конференция през декември съветският лидер бе съживил полузабравената идея за регионални съвети, та се наложи Рузвелт да го разубеждава. Стана ясно, че Организацията на обединените нации ще изисква постоянна бдителност. Но Гас можеше да се справи и без Уди. А Уди все по-малко искаше да оставя други да воюват вместо него. Явно не можеше да изглежда по-добре в униформа, затова отиде в салона да се представи на майка си. Роза имаше гост — млад мъж в бяла флотска униформа. В миг Уди позна луничавия хубавец Еди Пари. Той седеше на дивана до Роза и държеше бастун. С усилие се изправи и се здрависа с Уди.