Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Зимата на света [bg]
Зимата на света [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зимата на света [bg]

Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 306 307 308 309 310 311 312 313 314 ... 384
Перейти на страницу:

— Разбира се — отговори задавено Карла.

— Може би ще успея да защитя тези хора.

Карла кимна, макар всъщност да не вярваше.

— Във всеки случай, не мога да ги изоставя.

— Ще й кажа.

— Предай й още, че я обичам.

Карла не можа повече да сдържа сълзите си.

— Кажи й, че това са били последните ми думи.

Обичам я.

Карла кимна.

Вернер я взе за ръка.

— Да тръгваме.

Слязоха от автобуса.

Един от СС се обърна към Вернер:

— Ей, ти, летеца, какво си въобразяваш, че вършиш, по дяволите? Вернер беше толкова гневен, че Карла се боеше да не се сбие. Но той отговори хладно: — Раздавам одеяла на възрастни граждани, на които им е студено. И това ли вече е незаконно?

— Мястото ти е на източния фронт.

— Заминавам утре. А Вие?

— Мери си приказките.

— Ако бъдете така любезни да ме арестувате преди да замина, може и да ми спасите живота.

Мъжът се обърна, без да отговори.

Скоростният лост на автобуса изскърца и двигателят забоботи по-шумно. Карла и Вернер се обърнаха да гледат. На всеки прозорец имаше долепени лица — бръщолевещи, разлигавени, смеещи се истерично, разсеяни, изкривени — всичките луди. Пациенти на психиатрията, отведени някъде далеч от СС. Лудите водеха луди.

Автобусът потегли.

VI

— Русия може би щеше да ми хареса, ако ми бяха позволили да я видя — рече Уди Дюър на баща си.

— И аз изпитвам същото усещане.

— Дори не можах да направя прилични снимки.

Двамата седяха в просторното фоайе на хотел „Москва“, недалеч от входа на метрото. Багажът им беше приготвен и предстоеше да си отидат у дома.

Уди продължи:

— Трябва да кажа на Грег Пешков, че съм се запознал с някой си Володя Пешков. Макар че на Володя не му стана приятно. Предполагам, че всички хора с връзки на Запад са подозрителни.

— Можеш да се обзаложиш.

— Както и да е. Получихме онова, за което дойдохме. Това е важното. Съюзниците се ангажираха с Организацията на обединените нации. — Да — отвърна Гас доволно. — Сталин имаше нужда от малко убеждаване, обаче накрая видя смисъла.

Мисля, че ти помогна с откровения си разговор с Пешков.

— Татко, ти се бориш за това цял живот.

— Нямам нищо против да призная, че моментът е особено хубав.

Тревожна мисъл премина през ума на Уди.

— Нали не смяташ да се оттеглиш сега? — попита той.

Гас се разсмя.

— Не. Ние постигнахме принципно съгласие, но с това работата едва започва. Кордел Хъл вече беше напуснал Москва, обаче някои от помощниците му още бяха тук. Сега един от тях приближи Дюърови. Уди познаваше младежа — Рей Бейкър. — Имам съобщение за Вас, господин сенатор — притеснено рече той. — Е, хващате ме тъкмо навреме. След малко тръгвам. Какво има?

— Отнася се за Вашия син Чарлз, тоест Чък.

Гас пребледня.

— Казвайте, Рей.

Младежът с трудност изрече:

— Лоши новини, господине. Чък е участвал в сражение в района на Соломоновите острови.

— Ранен ли е?

— Не, господине, по-лошо.

— Иисусе Христе — промълви Гас и заплака.

Уди никога не бе виждал баща си да плаче.

— Съжалявам, господине. Съобщението е, че той е загинал.

Осемнадесета глава

1944 година

I

Уди стоеше пред огледалото в спалнята във вашингтонския апартамент на семейството. Беше облечен в униформата на младши лейтенант от 510-ти парашутен полк на американската армия. Униформата беше изработена от добър столичен шивач, но не му стоеше хубаво. Цветът каки придаваше на кожата му нездрав вид, а емблемите и нашивките на куртката изглеждаха просто някак разбъркани. Вероятно би успял да избегне призовката, ала реши да не го прави. Донякъде искаше да продължи да работи с баща си. Сенатор Дюър помагаше на президента Рузвелт да планира нов световен ред, без повече войни. Бяха победили в Москва, обаче Сталин беше непостоянен и сякаш обичаше да създава трудности. На Техеранската конференция през декември съветският лидер бе съживил полузабравената идея за регионални съвети, та се наложи Рузвелт да го разубеждава. Стана ясно, че Организацията на обединените нации ще изисква постоянна бдителност. Но Гас можеше да се справи и без Уди. А Уди все по-малко искаше да оставя други да воюват вместо него. Явно не можеше да изглежда по-добре в униформа, затова отиде в салона да се представи на майка си. Роза имаше гост — млад мъж в бяла флотска униформа. В миг Уди позна луничавия хубавец Еди Пари. Той седеше на дивана до Роза и държеше бастун. С усилие се изправи и се здрависа с Уди.

1 ... 306 307 308 309 310 311 312 313 314 ... 384
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)