Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
Подобно на още дванадесетина други момчета, Джорджи беше само полупансионер. Той пристигаше сутрин, придружен от приятеля си Роусън, и ако времето биваше хубаво, следобед си отиваше с понито, следван от лакея. В училището се говореше, че богатството на дядо му е много голямо. Преподобният мистър Вийл лично бе поздравявал Джорджи по този повод, като му предвещаваше, че съдбата му е отредила голямо положение; заявяваше, че с прилежание и усърдие на младини той е длъжен да се подготви за високите задължения, които ще бъде призован да изпълнява в зряла възраст; и следователно той молеше Джордж да не носи в училище бонбони, за да не поврежда здравето на господа Бенглс, които получават всичко необходимо на изисканата и обилна трапеза на мисис Вийл.
По отношение на учението програмата на мистър Вийл беше твърде обширна и младите джентълмени в лицея му можеха да научат по нещо от всяка позната наука. Преподобният мистър Вийл притежаваше планетарий, уред за получаване на електричество, въртящ се струг, театър (в пералнята), химически апарат и онова, което той наричаше избрана библиотека от всички произведения на най-добрите автори от древни и модерни времена и езици. Той водеше момчетата в Британския музей и тълкуваше разпалено намиращите се там антики и предмети из областта на естествената история, така че, докато говореше, около него се събираше цяла група хора и всички от квартала Блумсбъри му се възхищаваха като много образован човек. Когато и да говореше (което той вършеше почти винаги), мистър Вийл се постараваше да употреби най-изисканите и най-дълги думи, които речникът можеше да му предложи, като с право считаше, че е еднакво евтино да си послужиш с някое красиво, голямо и звучно прилагателно, както и с малко и обикновено.
Така например той казваше на Джорджи в училището:
— Когато снощи си позволих разкоша да се отдам на научен разговор с моя превъзходен приятел, доктор Бълдърс — истински археолог, господа, истински археолог, — на връщане вкъщи аз забелязах, че прозорците на приличната почти на дворец резиденция на вашия многоуважаем дядо, на Ръсъл Скуеър, бяха осветени като за празненство. Прав ли съм в предположението си, че снощи мистър Озбърн е дарил с гостоприемството си общество от отбрани духове около обилната си трапеза?
Малкият Джорджи, чието чувство за хумор бе доста развито и които имаше обичай да имитира мистър Вийл в лицето му с голяма разпаленост и ловкост, отговаряше, че мистър В. е напълно прав в предположението си.
— В такъв случай, господа, обзалагам се на каквото искате, че приятелите, които са имали честта да се насладят на гостоприемството на мистър Озбърн, не са имали никакво основание да се оплачат от поднесената им храна. Самият аз неведнъж съм получавал това благоволение, (Между другото, мастър Озбърн, тази сутрин вие дойдохте малко късничко, като вече няколко пъти проявявате същата немарливост.) Да, господа, повтарям ви — колкото и да съм скромен, не са ме намерили за недостоен да вкуся от изисканото гостоприемство на мистър Озбърн. И макар да съм имал възможност да пирувам с хора знатни и благородни — тъй като смятам, че мога да си позволя да сложа в тяхното число и моя превъзходен приятел и покровител, многоуважаемия граф Берейкърс, — все пак ви уверявам, че трапезата на британския търговец е също тъй богата и гостоприемството му също тъй ласкаво и благородно. Мистър Блък, ако обичате, да продължим, моля, с превеждането на онзи пасаж от Ютропий, който бе прекъснат от късното пристигане на мастър Озбърн.
На този велик мъж бе поверено за известно време Джорджовото образование. Изразите му смайваха Амелия, но тя го смяташе за същински извор на знания. Клетата вдовица си имаше собствени основания да се сприятели с мисис Вийл. Правеше й голямо удоволствие да се намира в къщата й и да вижда там Джордж, когато той идваше на училище. Правеше й удоволствие да я канят на следобедните журове на мисис Вийл, които се устройваха веднъж месечно и за които се получаваха покани на розови картички, с напечатани на тях старогръцки изрази. Тогава професорът приемаше възпитаниците си и техните приятели и ги черпеше със слаб чай и научни разговори. Клетата малка Амелия не пропущаше нито едно от тези забавления и ги смяташе за много приятни, щом като на тях Джорджи можеше да седи до нея. И тя беше готова да извърви пътя от Бромптън, в каквото и да е време, като прегръщаше мисис Вийл със сълзи от благодарност за хубаво прекараната вечер, когато след оттеглянето на гостите и на Джорджи, който си отиваше придружен от мистър Роусън, клетата мисис Озбърн си слагаше връхната дреха и шала, преди да си тръгне за вкъщи.