Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
Когато маркиз Стейн беше в състояние да излиза след сполетялата го злополука, министърът на колониите му се поклони и изрази задоволството си, че правителството си е осигурило такъв превъзходен служител. Можем добре да си представим признателността, с която лорд Стейн посрещна тези поздравления.
Както бе казал и Уенъм, тайната на спречкването между него и полковник Кроли се покри с най-голямо забвение — от страна на засегнатите страни и на секундантите им. Но преди още денят да бе изминал, случката се разискваше на петдесет трапези в Панаира на суетата. Малкият Кахлби отиде на седем вечерни приема и навсякъде разправи историята с необходимите коментари и поправки. Какво наслаждение достави тя и на мисис Уошингтън Уайт! Съпругата на епископа на Йилинг бе поразена до крайна степен, а епископът отиде още същия ден да впише името си в книгата на посетителите в Гонт Хаус. Малкият Саутдаун бе изпълнен със съжаление — можете да бъдете уверени, че същото беше и със сестра му, лейди Джейн. Лейди Саутдаун веднага писа на другата си дъщеря, намираща се на нос Добра Надежда. В продължение най-малко на три дни историята бе злободневието на цял Лондон и можа да избегне от вестниците само благодарение усилията на мистър Уог, действуващ под влиянието на Уенъм.
Съдебните пристави и кредиторите се нахвърлиха върху клетия Реглс на Кързън Стрийт, а къде междувременно се намираше хубавата бивша обитателка на тази злополучна малка къща? Нима това засягаше някого? Нима след един-два дни някой питаше за нея? Беше ли виновна, или не? Ние всички знаем колко е милостив светът и каква присъда се издава в Панаира на суетата, когато върху някого се хвърли съмнение. Едни казваха, че отишла в Неапол подир лорд Стейн; други уверяваха, че негово сиятелство напуснал този град и избягал в Палермо, когато научил за пристигането на Беки. Някои твърдяха, че живеела в Бирщат и че станала придворна дама на българската царица; други поддържаха, че се намирала в Булон, а трети разправяха, че отишла в някакъв домашен пансион в Белтнъм.
Родън й остави задоволителна годишна рента и можем да бъдем сигурни, че тя беше жена, способна дълго да кара с малко пари. При напускане на Англия той би платил дълговете си, ако можеше да накара някое застрахователно дружество да му направи застраховка, но климатът на остров Ковънтри беше толкова лош, че Родън не можеше да заеме никакви суми срещу заплатата си. Но той редовно изпращаше пари чрез брат си и с всяка поща пищеше на своето малко момче. Снабдяваше Макмърдо с пури и изпращаше на лейди Джейн кайенски пипер, лютиви туршии, плодови желета и други колониални продукти. Изпрати на брат си съответния брой на тамошния «Суомп Таун Газет», в който новият губернатор се възхваляваше с голям възторг; докато пък вестник «Суомп Таун Сентинъл», съпругата на чийто редактор не бе поканена в правителствения дом, заяви, че негова светлост е тиранин, в сравнение с когото Нерон бил просветен филантроп. Малкият Родън много обичаше да получава вестници и да чете в тях за негова светлост.
Майката никога не направи постъпки да се види с детето си. В неделя и през ваканциите то отиваше при леля си; скоро опозна всички птичи гнезда в Куинс Кроли и яздеше с хрътките на сър Хъдлстън, от които така много се бе възхищавал при първото си посещение в Хампшир.
Глава LVI
Правят Джорджи джентълмен
Джорджи Озбърн се беше настанил добре в дядовата си резиденция на Ръсъл Скуеър. Той заемаше бащината си стая и стана наследник на всичкия намиращ се там разкош. Хубостта, галантното държане и джентълменският вид на момчето спечелиха сърцето на стария. Мистър Озбърн се гордееше с него също тъй, както едно време се бе гордял с по-възрастния Джордж.
Детето бе заобиколено с по-голям лукс и прищевките му се удовлетворяваха повече, отколкото тези на баща му едно време. През последните години търговията на Озбърн бе процъфтяла твърде много. Богатството и тежестта му в Сити бяха много нараснали. В миналото той беше доволен да даде по-възрастния Джордж в някое добро частно училище; и военната служба на сина му беше за него източник на не малко гордост. Но за малкия Джорджи и неговите бъдещи възможности старият човек гледаше много по-нависоко. Мистър Озбърн постоянно повтаряше, че ще направи джентълмен от малкото момче. Във въображението си той го виждаше ученик в някой от прочутите колежи, член на парламента, а може би и баронет. Старецът си мислеше, че ще умре доволен, ако види внука си на път да осъществи тези въжделения. Той държеше да му вземе само най-първокласен колежки учител — а не някакъв си обикновен даскал — не, не. Преди няколко години той ругаеше и се опълчваше против всички свещеници, учени и тям подобни, като заявяваше, че те не били нищо друго, освен тълпа шарлатани и измамници, годни да си изкарват препитанието единствено като зубрят латински и гръцки — шайка надменни песове, даващи вид, че презират британските търговци и джентълмени, всеки един от които можел да купи петдесетина от тях. Но сега той говореше с най-голямо съжаление за това, че собственото му образование е било пренебрегнато, и в своите надути проповеди пред Джорджи постоянно му изтъкваше необходимостта и преимуществата на класическото образование.