Панаир на суетата (роман без герой)

Но какво беше удоволствието на дядото в сравнение с Амелиния възторг? Проявеното доказателство за привързаността на момчето така я очарова, че това я накара да сметне своето дете за най-доброто в света. Мисълта за любовта му я поддържаше щастлива в продължение на дълги седмици подир това. Тя спеше по-добре с портрета под възглавницата си; и колко много, много пъти го целуваше и плачеше, и се молеше над него! И най-малката добрина от тези, които обичаше, правеше това плахо малко сърце благодарно. След раздялата си с Джордж тя не бе изпитвала подобна радост и утешение.

В своя нов дом мастър Джордж господаруваше като лорд. На вечеря подканваше дамите да пият с най-голяма сериозност и изгълтваше шампанското си по начин, който възхищаваше стария му дядо.

— Погледнете го — казваше той, като смушкваше съседа си с изписано по моравото му лице удоволствие, — виждали ли сте друго такова момче? Божичко, божичко, остана само и бръснач да си поръча! Бас държа, че ще го направи.

Но лудориите на Джорджи не доставяха такова удоволствие на приятелите на мистър Озбърн както на стария джентълмен. Съдията, мистър Кофин, не оставаше много доволен, когато Джорджи се намесваше в разговора и разваляше разправяните от него истории. Полковник Фоги не се забавляваше много, когато виждаше малкото момче полузамаяно от виното. Съпругата на сержант Тофи не изпита особена благодарност, когато с едно извиване на лакътя си той разля чаша вино над жълтата й копринена рокля и се разсмя над нещастието, нито пък се зарадва повече, макар, и това да достави голямо удоволствие на стария Озбърн, когато Джорджи «напердаши» третото й момче (млад джентълмен, една година по-голям от него, който по една случайност беше дошъл за ваканцията от лицея на доктор Тиклеус) на Ръсъл Скуеър. Дядото на Джордж му даде два суверена за този подвиг и обеща, че и по-нататък ще го награждава за всяко по-високо и по-голямо от него момче, което той би напердашил по същия начин. Трудно е да се разбере какво добро виждаше старият човек в тези побоища; той имаше някаква смътна идея, че сбиванията правят момчетата издръжливи и че за тях е полезно да се приучат да бъдат тирани. От незапомнени времена английските младежи се възпитават в този дух и у нас има десетки хиляди застъпници и почитатели на несправедливостта, потисничеството и жестокостта между децата. Замаян от похвалите и от победата си над мастър Тофи, Джордж искаше естествено да продължи и по-нататък завоеванията си. Един ден, когато се разхождаше важно и надуто, облечен в крайно контешки нови дрехи, едно фурнаджийско чираче направи някои подигравателни забележки относно външността му; младият патриций съблече енергично елегантния си жакет и като го подаде на приятеля си, който го придружаваше (мастър Тод, син на младшия съдружник на предприятието «Озбърн и сие»), опита се да напердаши малкия фурнаджия. Но този път бойната сполука беше на другата страна и фурнаджийчето наби Джорджи, който се прибра вкъщи с посиняло око, а цялата предница на украсената му с къдри риза бе изцапана с кръв от собствения му малък нос. Той разказа на дядо си, че се е бил с някакъв гигант и изплаши клетата си майка в Бромптън с дългия си и съвсем недостоверен доклад относно битката.