Панаир на суетата (роман без герой)

Този Тод, от Коръм Стрийт, Ръсъл Скуеър, беше най-големият приятел и почитател на мастър Джордж. И двамата имаха слабост към имитирано на героите от театъра; към малиновите сладкиши; към пързалянето с шейна и кънки в Риджънт Парк, когато времето позволяваше това; и към драматичните представления, където те често отиваха, по нареждане на мистър Озбърн, придружавани от Роусън, телохранителя на мастър Джордж, с когото удобно се разполагаха в партера.

В компанията на този джентълмен те посещаваха всички по-главни театри на столицата — знаеха имената на всички актьори от Дръри Лейн до Седлърс Уелс; като дори представяха много от драмите пред семейството на Тод и пред другарчетата си в пригодения от тях театър с картонени декори. Роусън, лакеят, който беше щедър по природа, когато имаше пари, нерядко черпеше младия си господар със стриди и чашка подсладен плодов сок с ром след театъра. Можем да бъдем уверени, че и мистър Роусън, от своя страна, се радваше на щедростта и благодарността на своя млад господар, който му беше признателен за доставяните от него удоволствия.

Един прочут шивач от Уест Енд (мистър Озбърн не признаваше друг шивач за Джорджи, макар и за самия него шивачите от Сити да бяха достатъчно добри) бе повикан да се занимае с разкрасяването на малкия Джорджи и получи нареждане да не се скъпи в работата си. Така че мистър Улзи, от Кондюит Стрийт, даде свобода на въображението си направи на момчето какви ли не модерни панталони, жилетки, жакети — толкова много, че биха стигнали за цял пансион млади контета. Джорджи си имаше малки бели жилетки за вечерни приеми, кадифени жилетки за официални обеди и прекрасен фланелен халат като на същински джентълмен. Всеки ден той се преобличаше за вечеря, «подобно истинско конте от Уест Енд», както се изразяваше дядо му. Един от прислужниците беше оставен на негово разположение. Той му помагаше при обличането, отиваше при него, когато го повикваше със звънеца, и винаги поднасяше писмата му на сребърна табличка.