Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Проблемът беше Верин — тъкмо тя караше Мерана да мисли за сили и предимства. Мерака наново си позволи да усети мощта на другата жена в Силата, макар, разбира се, да знаеше какво ще установи. Не можеше да се определи коя от двете е по-силна. Пет години новачество при всяка, още по шест — като Посветени; това бе нещо, което всяка Айез Седай знаеше за всяка друга Сестра, дори да не знаеше нищо друго. Разликата беше в това, че Верин бе по-стара, навярно толкова по-стара, колкото самата тя спрямо Аланна. Сивият кичур в косата на Верин го подчертаваше. Ако Верин бе част от делегацията, трудности с нея нямаше да има, но тя не беше и Мерана се улови, че неволно я слуша с внимание, проявявайки почит, без да го иска. На два пъти тази заран й се бе наложило да си напомни, че все пак не Верин командва. Единственото, което правеше тази ситуация поносима, бе, че Верин, изглежда, споделяше отчасти вината на Аланна. Ако го нямаше това, тя със сигурност щеше да е заела стол наравно с другите две, а не да стои до Аланна. Да имаше само начин да я накара да си стои в „Хрътката“ ден и нощ и да си пази драгоценните момиченца от Две реки.
Мерана седна така, че двете да са пред нея, между Сеонид и Масура, и грижливо оправи полите и шала си. Имаше известно морално надмощие в това, че седи, докато двете са прави. За нея деянието на Аланна си беше почти изнасилване.
— Всъщност той наложи още едно ограничение. Много добре, че двете сте установили местонахождението на онова негово училище, но сега категорично ви препоръчвам да се откажете от всички начинания в тази насока. Той ни… задължи… да стоим настрана от неговите… мъже. — Все още го виждаше пред очите си, седнал на чудовищния си трон, с Лъвския трон зад него на пиедестала и късото копие в юмрука му — някаква айилска привичка, несъмнено.
— Чуйте ме, Мерана Седай — бе казал той учтиво и много твърдо. — Не желая неприятности между Айез Седай и Аша’ман. Казах на воините да стоят настрана от вас, но не смятам да ги оставя плячка на Айез Седай. Тръгнете ли на лов за Черната кула, сами можете да се превърнете в плячка. И двамата искаме да го избегнем, нали така?
Мерана беше Айез Седай от толкова отдавна, че гробът й да разровеха, нямаше да трепне, но сега почти трепереше. Аша’ман. Черната Кула. Мазрим Таим! Как бе възможно да е стигнал толкова далече? А на всичко отгоре Аланна твърдеше, че мъжете там били над сто, макар да не обясняваше как го е разбрала, разбира се — никоя Сестра не издаваше драговолно своите очи и уши. Все едно. „Подгониш ли два заека, и двата ще ти избягат“, гласеше старата поговорка, а ал-Тор бе най-важният заек на този свят. Другите можеха да почакат.
— Той… Той тук ли е още, или си е заминал? — Верин и Аланна, изглежда, възприемаха много спокойно явната способност на ал-Тор да Пътува; това все още предизвикваше у Мерана леко гадене. — Какво още е научил, което Айез Седай са забравили? Аланна? Аланна!
Крехката Зелена сестра се сепна и се съвзе. Напоследък, изглежда, умът й често се зарейваше някъде.
— В града е. В двореца, струва ми се. — Гласът й още звучеше малко сънено. — Беше… Той има рана на хълбока. Стара рана, но едва наполовина Изцерена. Всеки път, когато си позволя да се спра на нея, ми се доплаква. Как може да живее с това?
Сеонид я изгледа рязко; всяка жена, имала Стражник, бе усещала раните му. Но знаеше какво бе преживяла Аланна, след като бе изгубила Овейн, и когато заговори, гласът й бе почти нежен и съвсем малко делови.
— Какво толкова! Терил и Фурен са получавали такива рани, че почти припадах от тях, колкото и леко да ги напипваме, но те самите и една стъпка не са се забавяли. И една стъпка.