Сянката на планината
- Автор: Робертс Грегори Дэвид
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Zамония
- ISBN: 9786199087701
- Переводчик: Светлана България Комогорова
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Сянката на планината». Краткое содержание книги:
вяра в системата, която го беше облякла в нея и му бе връчила пистолет да я пази.
Докато караше, той говореше със сърдит тон. Много пъти го бях чувал по улиците, в
бордеите и дюкяните. Това бе гласът на негодуванието срещу несправедливостта на
социалното неравенство, което обираше бедните и им внушаваше, че животът в лишения е
тяхната карма.
Някога семейството на дядото на Доминик изповядвало индуизма.
Станали християни по-късно във вълната от покръствания, предизвикана от
незаличимите в етично отношение паметни речи на доктор Амбедкар, първия индийски
министър на правосъдието и закрил ник на кастата на неприкасаемите.
След покръстването семейството първоначално изпитвало трудности, но когато
Доминик и жена му създали семейство, вече били напълно интегрирани в християнската
общност както и мнозина други, приели будизма или исляма, за да отхвърлят веригите на
кастовото разделение.
Били същите хора, които просто ходели на различни места, за да се свържат с
Първоизточника. Но всяка религия отхвърля и понякога дори с насилие се противопоставя на
вероотстъпничеството, затова преминаването към друга вяра продължаваше да представлява
остър проблем.
Патрулирахме из града от „Нейви Нагар" до кръстовище „Уорли", кръстосвайки по всеки
възможен маршрут. Камиони с пеещи индуисти и мюсюлмани ни подминаваха с развети
знамена — оранжеви за едните, зелени за другите.
Политици и богаташи не зачитаха извънредните мерки и пътуваха с въоръжен ескорт по
празните улици, задминавайки ни на скорост като преследвани. Тук-там неколцина дръзваха
да се покажат на улицата. Ние виждахме тях, те виждаха нас и побягваха. Иначе градът
призори бе пуст.
Зомбита нямаше, но гъмжеше от кучета и плъхове, прегладнели от липсата на боклука от
хората. Превзели бяха много от опустелите улици.
Доминик много внимаваше. Индийците обичат кучетата и плъховете. Индийците обичат
почти всичко. Веднъж спря, когато стадо плъхове запречи улицата, досущ като овце на
междуселски път. Форсира мотора, присветна с дългите светлини и натисна клаксона.
Плъховете не помръднаха.
— Какво ще правим? — попита ме.
— Гръмни с пистолета във въздуха да ги разпръснеш. Нали така правите, за да разгоните
хората?
— Не става — заяви той.
Притича мършаво куче парий; хилавите му крака едва го държаха. Индийски улични
кучета има от хилядолетия и този пес си знаеше правата. Той се спря и залая, оповестявайки
сложно съобщение.
Плъховете се забутаха и се плъзнаха встрани — гъста сива козина, тръгнала да търси
смет другаде. Кучето залая по нас. „Махайте се оттук", каза ни сигурно. Продължихме по
пътя си.
— Симпатично куче — подхвърли Доминик през рамо.
— Да, добре че не доведе приятелите си. В Индия трийсет и пет хиляди души умират
всяка година от бяс.
— Много мрачно гледаш на нещата — отбеляза той и зави към Уорли Нака.
— Гледам да оцелея, Доминик.
— Трябва да приемеш Исус в сърцето си.
— Исус е във всяко сърце, братко.
— Сериозно ли?
— Разбира се. Обичам го това момче. Кой не го обича?
— Мнозина не го обичат — разсмя се той. — Някои мразят Исус.
— Не. Бляскав ум, любящо сърце, величествено изкупление. Исус е бил човек на място.
Сигурно има християни, които не го харесват, но никой не мрази Исус.
— Да се надяваме, че тая нощ никой не го мрази — отвърна Доминик, като се
оглеждаше из преките, които подминавахме.
Стигнахме Уорли Нака — ярко осветено кръстовище на пет улици и празно
пространство като стадион около самотния дежурен полицай.
Доминик спря до него и изключи двигателя.
— Само ти ли си, Махан? — попита той на марати.
— Да, сър. Но вече не, сър, защото вашата добра милост е тук, сър. Кой е белият?
— Преводач. Доброволец.
— Доброволец?
Махан ме огледа от глава до пети, като ме дебнеше да не направя някое неразумно
движение — само луд би се показал доброволно на улицата.
— Доброволец? Тоя добре ли е?
— Махан, докладвай! — скастри го Доминик.
— Сър! Всичко е спокойно, сър, откакто започна моята смяна в…
Чу се тежък удар, два пъти един след друг — натоварен камион прескочи „легнал
полицай". Обърнахме се и го видяхме да се задава отдясно.