Сянката на планината

Бях се уговорил с Доминик да направим след два часа още една обиколка. Той трябваше

да се прибере, да вечеря, да поспи и пак да се яви на дежурство. При градска блокада всички

ченгета работеха смяна след смяна.

Възнамерявах да пропусна вечерята и направо да дремна малко, но щом заварих дома си

пълен с хора и с дюшек на пода, плановете отпаднаха.

Върнах се във всекидневната и оплячкосах запасите на Джасвант, натрупани на масата

до котлона. С едната ръка набивах банан, а с другата се тъпчех с бадеми. Изпих около

половин чаша мед от един буркан. После в голяма стъклена чаша счупих три яйца, полях ги с

мляко, посипах ги с куркума на прах и изгълтах съдържанието й.

Момичетата ме наблюдаваха.

— Бляя! — обади се Чару.

Беше красива девойка. За момент суетната част от мен поиска да изтъкне, че се налага

отново да тръгвам, че навън няма къде да ям, а нямам време да готвя. Но аз бях влюбен и

суетата, тази дребна сянка на гордостта, не можеше да отслаби силите ми.

— Искаш ли и ти? — предложих й чашата.

— Бляя! — повтори Чару.

— Това да не е някакъв фокус? — попита се Пари.

— Ако обичате фокуси, госпожице Пари — обади се Дидие, — не търсете по-далече от

Дидие.

— Уау, искам да видя всичките фокуси до един, Дидие! — възкликна Чару.

— Очаровай ни, Дидие! — прикани го Пари.

Нещата отново потекоха необичайно. Всеки казваше нещо по същество, без да му

придава значение. Върнах се в спалнята, увих оръжията в платно и ги скрих на перваза на

прозореца, закрит от шкафа за дрехи.

— Знаеш ли, ако това беше филм на ужасите — обади се Олег зад гърба ми, облегнат на

касата на вратата, — скритото оръжие щеше да създаде напрежение.

— Ако ти знаеш за него — казах, докато набутвах вързопа на скришното място, —

напрежението го създаваш ти.

— По дяволите! — възкликна той. — Играл ли си някога „Драконски куест"? В Москва

са луди по него.

— Олег, аз тръгвам. — Обърнах се с лице към него.

— Чакай малко! Тръгваш? Мислех, че никой няма да излиза оттук. Никакво делене.

Първо правило на тактиката за оцеляване в смахнати времена.

— Колкото и странно да прозвучи, оставям теб отговорник.

— За какво отговорник?

— За стаята ми, докато ме няма.

— Добре — каза той замислено. — Какво искаш да правя?

— Не позволявай нищо да се случи с бележниците ми. Погрижи се дажбите да стигат за

всички. И ако Карла се върне преди мен, я пази.

— Искаш да ме изложиш на риск, а? Нали напрежението сега аз го създавам, щото знам

къде е оръжието.

— Престани, Олег.

— Прощавай — усмихна се, — ама е толкова забавно! Рандъл каза, че в някаква

лаборатория наблизо провеждали зловещи експерименти и един от опитните субекти

наскоро избягал. Пишело го във вестника. Момичетата се изплашиха до смърт. Тая вечер

може и да ми излезе късметът. Разрешено ли е да ползвам дивана?