Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
— Да, дявол да го вземе, наистина — каза мистър Уенъм с най-приятна усмивка. — Все пак погледнете на работата като светски човек, като честен човек, и се помъчете да видите дали не грешите. Прибирате се вкъщи, след като сте отсъствували оттам, и намирате — какво? Милордът вечеря у дома ви с мисис Кроли. Това обстоятелство необикновено ли е, или представлява нещо ново? Не се ли е намирал той в същото положение сто пъти по-рано? Кълна се в честта си и ви давам джентълменската си дума, че подозренията ви са погрешни и напълно неоснователни и те обиждат един почтен джентълмен, който е доказал доброжелателството си спрямо вас чрез хиляди добрини. Обиждате също и една най-невинна и безупречна в държането си дама.
— Да не би да искате да кажете, че… че Кроли има грешка? — каза Макмърдо.
— Уверен съм, че мисис Кроли е невинна като собствената ми жена, мисис Уенъм — каза много разпалено мистър Уенъм. — Уверен съм, че заблуден от пъклената си ревност, моят приятел нанася удар не само на един немощен стар човек, заемащ високо обществено положение, негов постоянен приятел и благодетел, но и срещу съпругата си, срещу собствената си чест, срещу бъдещото добро име на сина си и срещу личните си възможности в живота.
— Ще ви кажа какво се случи — продължи с голяма тържественост мистър Уенъм. — Тази сутрин лорд Стейн изпрати да ме повикат и аз го намерих в твърде печално състояние, което няма защо да разправям на полковник Кроли, тъй като в подобно положение би се намерил всеки възрастен и слаб човек след сбиване с мъж, обладаващ неговата сила. Казвам ви най-открито — постъпили сте много жестоко, като сте се възползували по този начин от силата си, полковник Кроли, Вие сте наранили не само тялото на моя благороден и превъзходен приятел — наранено е също и сърцето му. Един човек, когото той е обсипвал с благодеяния и на когото е гледал с добри чувства, го е подложил на най-голямо унижение. Какво представлява самото това назначение, за което четете във вестника, ако не доказателство за предаността му към вас? Когато видях тази сутрин негово сиятелство, аз го заварих наистина в плачевно състояние, но той, подобно на вас, искаше най-настоятелно да отмъсти с кръв за нанесената му обида. Предполагам, полковник Кроли, вие знаете, че той е дал доказателства за това.
— Той е достатъчно смел — каза полковникът. — Никой не твърди обратното.
— Първата му заповед към мене беше да напиша писмо с покана за дуел и да го занеса на полковник Кроли. «Един от нас — каза той не трябва да преживее снощното оскърбление.»
Кроли кимна.
— Най-после дойдохте на въпроса, Уенъм — каза той.
— Положих всички усилия да успокоя лорд Стейн. «Боже мой, сър — казах му аз, — как съжалявам, че мисис Уенъм и аз не приехме поканата на мисис Кроли да вечеряме у дома й!»
— Тя ви е канила на вечеря? — каза капитан Макмърдо.
— След операта. Ето и писмената покана… не… чакайте това е друга бележка… мислех си, че е у мен, но това няма значение. Давам ви честната си дума, че беше точно така. Ако бяхме отишли — и едничкото, което ни попречи да го сторим, беше главоболието на мисис Уенъм — тя много страда от главоболие, особено през пролетта, ако бяхме отишли и вие се бяхте прибрали, нямаше да има никакви разправии, никакви подозрения. Така че само защото клетата ми жена страда от главоболие, вие ще причините смърт на двама почтени мъже и ще потопите две от най-издигнатите и най-стари семейства на кралството в скръб и позор.
Мистър Макмърдо погледна приятеля си с вид на крайно озадачен човек и Родън почувствува ярост, че жертвата му избягваше. Той не вярваше ни една дума от тази история и все пак как можеше да докаже неистинността й?
Мистър Уенъм продължи да ораторствува със същото красноречие, което така често бе практикувал в парламента:
— Прекарах повече от час край постелята на лорд Стейн, като го увещавах и молих да се откаже от намерението си да иска дуел. Обясних му, че обстоятелствата действително са изглеждали подозрителни. Посочих му, че всеки на ваше място би се подвел. Казах, че един побеснял от ревност човек е все едно луд и на него трябва да се гледа именно като на такъв — че дуел между вас двамата ще донесе позор на всички засегнати — че човек, притежаващ високото положение на негово сиятелство, няма право да създава повод за клюки тъкмо днес, когато най-отвратителните революционни принципи и най-опасните тенденции се разпространяват между простолюдието, че колкото и да е невинен, хората от народа ще хвърлят вината върху него. Най-после успях да го убедя да не праща поканата.