Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
На другия ден слугите на Ласелс обиколиха различни части на Лондон. Някои от местата, които посетиха, имаха много лоша слава, като бедняшките квартали „Сейнт Джилс“, „Севън Дайълс“ и „Сафрън Хил“, други бяха изискани и аристократични, като „Голдън Скуеър“, „Сейнт Джеймс“ и „Мейфеър“. Слугите събраха разнородна смесица от хора — шивачи, майстори на ръкавици, шапкари, обущари, лихвари (те бяха особено голям брой), съдебни пристави и пазачи от ареста за длъжници — и ги доведоха в дома на Ласелс на „Брутън Стрийт“. Когато се събраха в кухнята (господарят на къщата нямаше намерение да приема подобни хора в гостната си), Ласелс слезе и плати на всеки определена сума пари от името на някого другиго. Той им съобщи с хладна усмивка, че това е жест на благотворителност. В края на краищата ако не проявяваме щедрост на Коледа, кога друг път?
Три дни по-късно, на Свети Стефан, в Лондон неочаквано се появи херцог Уелингтън. От около година Негово сиятелство живееше в Париж, където командваше окупационната армия на съюзниците. Всъщност едва ли би било преувеличено да се каже, че понастоящем херцог Уелингтън управляваше Франция. Напоследък се задаваше въпросът дали армията на съюзниците трябва да остане във Франция, или може да се разотиде по домовете (каквото бе желанието на французите). През целия ден херцогът бе разговарял насаме с външния секретар лорд Касълрей по този важен въпрос, а по-късно отиде да вечеря с министрите в една къща на „Гросвенър Скуеър“.
Едва бяха започнали да се хранят, когато разговорът замря (рядко явление в присъствието на толкова много политици). Министрите като че ли очакваха някой да каже нещо. Премиер-министърът лорд Ливърпул неловко се изкашля и заговори:
— Може би не сте чули, но в Италия се носи слух, че Стрейндж е полудял. Херцогът се сепна и лъжицата се спря по средата на пътя към устата му.
Той огледа всички присъстващи и отново се съсредоточи върху супата си.
— Не изглеждате особено изненадан от тази новина — отбеляза лорд Ливърпул.
Негово сиятелство избърса уста със салфетката си.
— Не — каза той. — Не съм изненадан.
— Ще ни обясните ли защо? — попита сър Уолтър Поул.
— Мистър Стрейндж е ексцентричен човек — отвърна херцогът. — Околните лесно биха го сметнали за луд. Смея да кажа, че хората не са свикнали да общуват с магьосници.
Министрите очевидно не сметнаха този довод за толкова убедителен, колкото се струваше на Уелингтън. Те му представиха доказателства за лудостта иа Стрейндж: упоритото убеждение на магьосника, че жена му е жива, странното хрумване, че хората имат в главите си свещи и още по-необяснимото обстоятелство, че във Венеция вече не могат да се карат ананаси.
— Моряците, които карат плодовете в града, казват, че ананасите излитат от лодките, сякаш ги изстрелват с оръдия — обясни лорд Сидмаут, дребен сух човечец. — Разбира се, те карат и други плодове — ябълки, круши и така нататък. С другите плодове не се случва нищо, но вече няколко души са пострадали от летящите ананаси. Никой не знае защо магьосникът толкова мрази този плод.
Херцогът не се смути.
— Това нищо не доказва. Уверявам ви, на Пиренейския полуостров той правеше много по-невероятни неща. Но ако наистина е полудял, значи има причина. Послушайте съвета ми, господа, не се тревожете за това.
Последва кратко мълчание, докато министрите разсъждаваха над думите му.
— Искате да кажете, че е полудял нарочно? — попита недоверчиво един.
— Много е вероятно — отвърна херцогът.
— Но защо? — учуди се друг.
— Нямам ни най-малка представа. На Пиренеите се научихме да не му задаваме въпроси. Рано или късно ставаше ясно, че всичките му необясними и чудати действия са част от магиите му. Поставяйте му задачи, но не се учудвайте от нищо, което прави. Така, господа, се подхожда към магьосниците.
— Ах, но още не сте чули всичко! — възкликна първият лорд на Адмиралтейството. — Има и по-лошо. Казват, че той е заобиколен от постоянна тъмнина. Естественият ход на нещата е нарушен и сега една енория във Венеция тъне в безкрайна нощ!
Лорд Сидмаут добави:
— Дори вие, Ваше сиятелство, при цялата си съпричастност към този човек, трябва да признаете, че подобен покров от вечен мрак не води до нищо добро. Независимо от всичко, което магьосникът е направил за страната ни, не можем да се преструваме, че одобряваме покрова на вечния мрак.
Лорд Ливърпул въздъхна.
— Много съжалявам, че стана така. Със Стрейндж можеше да се говори като с обикновен човек. Винаги можех да разчитам на него да ни изтълкува действията на Норел. А сега трябва да намерим някого, който да ни изтълкува действията на Стрейндж.