Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
— Дондейл е бил вампир, който се е хранел с чувства вместо с кръв. Патрик, от друга страна… Патрик е бил неговата крава. От кравата можеш да получиш месо и мляко. Проблемът с месото е, че като изядеш първо най-хубавите порции, сетне по-малко хубавите и накрая сготвиш останалото на яхния, край — нищо не остава. А ако само я доиш, можеш да я караш така цяла вечност… стига само от време на време да й подхвърляш нещичко за храна.
— Откога според теб го държи затворен тук? — попита Роланд.
— Не знам — вдигна рамене жената. Всъщност си спомняше много добре дебелия слой прах върху ацетиленовата горелка — прекрасно си го спомняше. — От много отдавна. Сигурно на Патрик му изглежда цяла вечност.
— И го е боляло.
— Много. Навярно повече в сравнение с болката, която е изпитал, когато Дондейл е изтръгнал езика му. Сигурна съм, че емоционалното изсмукване е боляло повече. Сам виждаш как е.
Да, Стрелеца добре виждаше това. Както виждаше и нещо друго.
— Не можем да го изведем навън в тази виелица. Дори да го облечем с пет ката дрехи, сигурен съм, че студът ще го убие.
Сузана кимна. И тя си мислеше същото, ала знаеше и нещо друго — че за нищо на света не може да остане в тази къща. Това щеше да убие нея.
Тя сподели мислите си с Роланд и той веднага се съгласи.
— Ще останем в хамбара, докато времето се оправи. Вярно, че ще ни бъде студено, но пък можем да спечелим две неща — току-виж Мордред ни навестил, а Липи се върнала.
— Искаш да ги убиеш, нали?
— Да, стига да мога. Защо, някакъв проблем ли има?
Тя се замисли за момент, ала сетне поклати глава.
— Не. Да видим какво можем да вземем оттук, защото няма да имаме огън най-малко през следващите два дни. А нищо чудно да се окажат и четири.
ОСЕМ
Всъщност трябваше да минат още три нощи и два дни, преди виелицата да се задуши в собствената си ярост и да отшуми. Малко преди здрачаване на втория ден Липи докуцука обратно в хамбара и Роланд изпрати един куршум в лопатовидната й глава. Мордред изобщо не се появи, макар че тя усещаше как се прокрадва наблизо през втората нощ. Навярно Ко също го почувства, защото застана пред портата на хамбара и залая ожесточено към бушуващата виелица.
През това време Сузана научи много повече за Патрик Данвил, отколкото очакваше. Съзнанието му беше доста обременено от периода на пленничеството и това никак не я изненада. Онова, което я изуми, бяха способностите му за възстановяване — тя се запита дали би могла да превъзмогне подобно мъчение и си каза, че навярно талантът му бе спомогнал за това. Нали бе видяла с очите си художническата му дарба в кабинета на покойния Ричард П. Сейър.
Дондейл бе давал на пленника си минимума от храна, необходим за поддържането на жизнените му функции, и редовно бе крадял от емоциите му — два пъти седмично, понякога три, а веднъж дори и четири. Всеки път, когато Патрик се убеждавал, че няма да издържи повече и ще умре, някой се отбивал. Едва напоследък можал да си поотдъхне малко от изтезанията, защото „гостите“ на вампира изненадващо зачестили. По-късно през нощта, след като си легнаха в отрупания със сено плевник, Стрелеца сподели, че според него по-голямата част от жертвите на Дондейл били изгнаници и бегълци от Le Casse Roi Russe или заобикалящото го селище. Сузана лесно можеше да си представи какво са си мислели горките хорица: „Кралят си замина, затова нека се махнем по-скоро оттук, докато все още можем. В крайна сметка на Големия червен бос може да му щукне всеки момент да се върне, а всички знаем как му хлопа дъската и какво направи с онези слуги.“
В някои случаи Джо приемал истинския си облик и се явявал пред затворника си, за да се храни с неговия страх. Това обаче не му било достатъчно. Сузана предполагаше, че различните чувства имат различен вкус — като свинско един ден, пилешко на следващия и риба на другия, — а вампирът обичал разнообразието.
Патрик не можеше да говори, ала владееше добре езика на жестовете. А след като Роланд им показа находката, която бе открил в кухненския килер, се оказа и че могат да си комуникират и по друг начин. На една от по-горните лавици Стрелеца намери пакет скицници с надпис „МИКЕЛАНДЖЕЛО — ИДЕАЛНИ ЗА РИСУВАНЕ С ВЪГЛЕН“. Нямаха въглени, ала на съседния рафт имаше връзка чисто нови моливи марка „Еберхард-Фабер №2“, стегнати с гумен ластик. Това, което правеше находката още по-любопитна, бе обстоятелството, че някой (най-вероятно Дондейл) грижливо бе отстранил гумичките от върха на всеки молив. Те се намираха в едно стъклено бурканче заедно с няколко кламера и острилка, която приличаше на свирките, прикрепени към долната страна на оризиите от Кала Брин Стърджис. В секундата, когато Патрик зърна албума, очите му веднага грейнаха и той протегна и двете си ръце към откритието на Стрелеца, виейки от неизразима радост.