Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
— Откъде знаеш това?
Сузана поклати глава.
— Просто знам, — Тя отгърна следващата страница и обяви: — Осемнайсета станса: „Ала не би! Съзрях аз…“
Тя внезапно замлъкна.
— Сузана? Защо… — В този миг зърна следващата дума, която можеше да прочете въпреки английските букви. — Продължавай — нареди Роланд с глух глас, наподобяващ шепот.
— Сигурен ли си?
— Чети, защото искам да го чуя.
Спътницата му отново прочисти гърлото си.
— Шестнайсета станса.
— Това е за Меджис — каза Роланд. Пръстите му бяха побелели и свити в юмруци, макар че Сузана се съмняваше, че мъжът си дава сметка за това. — За това как се скарахме заради Сюзан Делгадо и след това отношенията ни никога вече не бяха същите. Опитахме се да възстановим приятелството си, доколкото можахме, ала никога вече не беше същото.
— След като една жена отиде при някой мъж или един мъж отиде при някоя жена, нещата никога не остават същите — каза Сузана и му подаде преснетите листове. — Вземи. Прочетох всички отбелязани строфи. Ако в останалата част от поемата има нещо за достигането на Тъмната кула, намери си го сам. Мисля, че можеш да го направиш, ако си дадеш достатъчно зор. Що се отнася до мен, просто не искам да знам.
Ала нейният дин явно не разсъждаваше като нея. Той прелисти страниците, търсейки последната. Листовете не бяха номерирани, ала Роланд откри лесно края по празното пространство под стансата с номер XXXIV. Преди да успее да прочете последната строфа обаче, немощният вик се разнесе отново. Този път вятърът бе утихнал и нямаше съмнение за местоположението на неговия източник.
— Има някой в мазето — каза Стрелеца.
— Знам. И мисля, че дори знам кой е той.
Мъжът кимна.
Тъмнокожата жена го изгледа съсредоточено.
— Всичко се връзва, нали? Сякаш сме в един голям пъзел и сме сложили всички парченца без последните.
Вопълът прозвуча отново, немощен и изгубен. Така можеше да вика само някой, който се намираше на крачка от смъртта. Те излязоха от банята и извадиха револверите си, макар Сузана да си мислеше, че този път няма да им трябват.
ПЕТ
Хлебарката, която бе приела облика на веселия стар шегаджия Джо Колинс, лежеше на същото място, където го бяха оставили, ала Ко бе отстъпил крачка-две назад. Сузана не го обвиняваше — Дондейл бе започнал да се вмирисва и от разлагащата се черупка се процеждаше някакво бяло вещество. Въпреки това Стрелеца заповяда на рунтавелкото да остане където си е и да бъде нащрек.
Когато влязоха в кухнята, вопълът прозвуча отново — вече бе доста по-силен. Не се виждаше никаква врата към мазето и безногата жена запълзя по прашния напукан линолеум, търсейки скрит капак в пода. Тъкмо щеше да каже на Роланд, че не може да открие нищо, когато Стрелеца й извика:
— Ето тук! Зад студилника.
Хладилникът вече не изглеждаше като супермодерен „Ама-на“ с машинка за лед на вратата — той бе нисък и тумбест и толкова мръсен, че тъмнокожата жена се гнусеше да го докосне. Камерата се намираше отгоре му и формата й напомняше барабан. Майка й имаше същия модел, когато Сузана бе съвсем малка и още отговаряше на името Одета, ала Алис Холмс със сигурност би умряла, ако хладилникът й се покриеше и с една десета от мръсотията, облепила този тук. Дори и една стотна бе достатъчна.
Стрелеца лесно го премести настрани, защото Дондейл, хитрецът му с хитрец, го бе поставил на платформа с колелца. Тъмнокожата жена се съмняваше, че домакинът им е имал много посетители — не и тук, в Крайния свят, — ала ето, че бе взел необходимите мерки, за да опази тайните си, ако някой случайно се отбиеше. Сузана бе сигурна, че това се случваше, макар и от дъжд на вятър, както и бе сигурна, че малцина излизаха живи от тази приказна къщурка на „Одд’с Лейн“.
Стълбите, които водеха надолу, бяха тесни и стръмни. Роланд затърси пипнешком около вратата и намери ключ; той задействаше две голи електрически крушки, едната от които бе разположена над стълбището, а другата се намираше ниско долу. Сякаш в отговор на светлината викът прозвуча отново. Бе пропит с болка и страх. Звукът я накара да потрепери.
— Ела в подножието на стълбите, каквото и да си! — извика Роланд.
Не последва никакъв отговор. Вятърът навън фучеше и виеше, мятайки сняг върху къщичката с такава сила, че Сузана имаше чувството, че ги засипват с тонове пясък.