Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
Роланд и Сузана се спогледаха.
Жената допълзя до вратата на килията и се спря на прага. Измършавялото момче нададе отново птичия си крясък и кръстоса ръце пред себе си, сякаш този жест можеше да го защити от непознатите.
— Не бой се, захарче — това беше една Дета Уокър, която Сузана нито беше чувала преди, нито пък подозираше за съществуването й. — Не бой се, захарче. Ня’а да ти сторя нищо лошо. Ако исках да те бастисам, щях да те гръмна два пъти в главата, както напрайх с онуй копеле горе.
Тя видя как очите му внезапно се разшириха, макар и само за секунда, разкривайки колко са кръвясали. Тъмнокожата жена се усмихна и продължи:
— Точно тъй! Гусин Колинс пукна! Нивгаж веч’ ня’а да слезе тук долу и да те… Кво ти прайше гой, Патрик?
Воят на вятъра отново достигна до тях, макар и приглушен. Лампите примигнаха и цялата постройка се разтресе и изскърца, сякаш протестираше срещу напора на снежната стихия.
— Кво ти прайше, миличък?
Нямаше смисъл. Момчето явно не разбираше. Безногата жена вече се бе убедила в това, когато Патрик Данвил се хвана с две ръце за корема и изкриви лицето си в гротескна гримаса.
— Карал те е да се смееш?
Затворникът кимна. Продължаваше да седи свит в ъгъла. Лицето му се изкриви още повече, а пръстите му се свиха в юмруци. Той ги доближи до лицето си и потърка бузи, след което ги допря до очите си и ги развъртя. Когато отново погледна към нея, Сузана забеляза, че на носа му има неголям белег.
— Карал те е и да плачеш.
Момчето кимна. То повтори отново цялата пантомима, след което добави и още нещо — започна да прави загребващи движения с шепите си, да ги поднася към устата си и да мляска с устни.
В този миг над главата й се разнесе гласът на Роланд:
— Карал те е да се смееш, карал те е да плачеш и те е карал да ядеш.
Затворникът заклати бясно главата си, при което отново я удари в стената.
— Той е ял — обади се Дета. — Тва се опитваш да кажеш, нал’ тъй? Дондейл е ял.
Патрик кимна.
— Карал те е да се смееш, карал те е да плачеш и сетне е изяждал тук, дет’ е излизало навън. Баш туй е прайл, нал’ тъй?
Момчето кимна отново и зарида неудържимо. Скимтящите му стонове изпълниха за пореден път тясното пространство на затвора му и Сузана запълзя внимателно към него, готова да отстъпи всеки момент, ако Патрик поднови самоубийствените си удари в стената. Щом достигна до него обаче, момчето положи лице в скута й и заплака. Жената се обърна, погледна към Роланд и му даде знак с очи да се приближи.
Когато Патрик отново я погледна, в очите му се четеше кучешка преданост, съчетана с безрезервно обожание.
— Не се тревожи — рече Сузана. Дета бе изчезнала — навярно добротата й бе дошла в повече. — Той не може да ти стори нищо, Патрик — гушна букета и ритна камбанката. Мъртъв е и ще си остане мъртъв завинаги. Сега искам да направиш нещо за мен. Отвори си устата.
Патрик веднага поклати глава. В погледа му отново се четеше страх, но имаше и нещо друго — нещо, от което сърцето й се сви. Срам.
— Да, Патрик, да. Отвори си устата.
Той отново поклати глава, а мазната му дълга коса се затресе като бърсалка за прах.
— Какво… — започна Роланд.
— Шшшт — сряза го тя. — Отвори си устата, Патрик, и ни покажи. След това ще те измъкнем оттук и никога вече няма да се върнеш тук. Никога вече няма да служиш за вечеря на Дондейл.
Момчето я изгледа умолително, ала тъмнокожата жена бе невъзмутима. Най-накрая то затвори очи и бавно отвори устата си. Зъбите му си бяха по местата, ала езикът — не. Явно в един момент на Дондейл му бе писнало да слуша виковете — или думите му — и го беше изтръгнал.
СЕДЕМ
Двайсет минути по-късно двамата стояха до вратата на кухнята и гледаха как Патрик Данвил яде супа. Поне половината от нея се стичаше по сивата риза на момчето, но Сузана изобщо не се тревожеше за това; супа имаше много, а в единствената спалня на къщата бяха открили достатъчно ризи. Да не споменаваме дебелата шуба на Джо Колинс, която висеше на закачалката в антрето — жената очакваше оттук-насетне Патрик да я носи. Що се отнася до останките на Дондейл — или някогашния Джо Колинс, — бяха ги увили в три одеяла и ги изхвърлиха в снега.