Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
— Мистър Стрейндж… Мистър Стрейндж ме помоли да ексхумирам тялото на сестра си — Хенри сведе поглед. — Разбира се, не го направих. Тогава Стрейндж писал на слугата си Джеръми Джоунс. Много дръзка особа!
— И Джоунс ексхумирал тялото?
— Да. Имал приятел гробар в Клън. Двамата разкопали гроба. Не мога да ви опиша какво почувствах, когато разбрах какво е направил този човек.
— Да, представям си. Но какво са открили?
— Какво друго биха могли да открият, освен тялото на бедната ми сестра? Те обаче твърдят, че не са го намерили. Предпочитат да съчиняват нелепи истории.
— Какво казват?
— Няма да повтарям приказките на прислугата.
— Разбира се. Но мистър Норел би желал да оставите за момент този достоен за възхищение принцип и да говорите открито и чистосърдечно, тъй както той говори с вас.
Хенри прехапа устни.
— Казват, че в ковчега имало парче черно дърво.
— И нямало тяло? — попита Ласелс.
— Нямало тяло — каза Хенри.
Ласелс погледна мистър Норел. Мистър Норел сведе очи към ръцете в скута си.
— Но какво общо има смъртта на сестра ми с всичко това? — попита Хенри намръщен и се обърна към мистър Норел: — От това, което ми казахте, разбрах, че в смъртта на сестра ми няма нищо необикновено. Мислех, че според вас не става дума за магия!
— O, тъкмо обратното! — заяви Ласелс. — Разбира се, че става дума за магия. В това няма никакво съмнение! Въпросът е чия е магията.
— Моля? — попита Хенри.
— Разбира се, аз не съм достатъчно компетентен — каза Ласелс. — Само мистър Норел може да се справи с това.
Хенри гледаше объркан ту единия, ту другия.
— Кой е сега при Стрейндж? — попита Ласелс. — Има слуги, предполагам?
— Не, няма свои слуги. Мисля, че го обслужват хората на хазяина му. Приятелите му във Венеция са англичани. Струват ми се много странно семейство, обожават да пътуват — както дамите, така и джентълменът.
— Как се казват?
— Грейстоун или Грейфийлд. Не помня точно.
— И откъде са тези Грейстоун или Грейфийлд?
— Не знам. Не мисля, че Стрейндж изобщо ми е казвал. Джентълменът е бил корабен лекар, струва ми се, а жена му — вече покойница — е французойка.
Ласелс кимна. В стаята беше толкова тъмно, че Хенри Удхоуп не различаваше лицата на събеседниците си.
— Изглеждате ми блед и уморен, мистър Удхоуп — отбеляза Ласелс. — Може би лондонският въздух не ви понася?
— Напоследък не спя добре. Откакто започнах да получавам тези писма, сънувам само кошмари.
Ласелс кимна.
— Понякога човек може да усеща със сърцето си неща, които не би признал дори на себе си. Вие сте много привързан към мистър Стрейндж, нали?
Хенри Удхоуп придоби разбираемо озадачен вид, защото нямаше и най-малка представа за какво говори Ласелс, но каза само:
— Благодаря ви за съвета, мистър Норел. Непременно ще постъпя както предлагате, а сега може ли да получа обратно писмата си?
— А, колкото до това — отвърна Ласелс, — мистър Норел се чудеше дали не би могъл да ги задържи за известно време? Той смята, че от тях все още има какво да се научи.
Хенри Удхоуп понечи да възрази, затова Ласелс добави с известен укор:
— Той просто е загрижен за мистър Стрейндж! Всичко това е за негово добро.
Хенри остави писмата на мистър Норел и Ласелс. След като си тръгна, Ласелс каза:
— Следващата ни стъпка е да изпратим някого във Венеция.
— Да, наистина! — съгласи се мистър Норел. — Много бих искал да узная истинското положение на нещата.
— Ах, да, добре — Ласелс презрително се изсмя. — Истинското положение… Мистър Норел замига неразбиращо с малките си очички, но Ласелс не обясни какво е имал предвид.
— Не знам кого можем да изпратим — продължи магьосникът. — Италия е доста далеч. Доколкото знам, пътуването отнема близо две седмици. Не мога да се лиша от Чайлдърмас и за половината от това време.
— Хм — обади се Ласелс, — не е казано, че трябва да е Чайлдърмас. Всъщност има няколко причини да не изпращаме Чайлдърмас. Самият вие го подозирате в симпатия към стрейнджитите. Вижда ми се крайно нежелателно двамата да остават насаме в чужда страна, където могат да заговорничат срещу нас. Не, знам кого можем да изпратим.