Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
— Две или три хиляди — отвърна другият. — Но климатът е толкова отвратителен, че не могат да й се радват дълго. Ливърсидж умря, след като престоя там осемнадесет месеца, а губернаторът преди него си отишъл за шест месеца, както чувам.
— Някои казват, че брат му бил много умен. На мене винаги ми е бил страшно досаден — възкликна Смит. — Изглежда обаче, че се ползува с голямо влияние. Сигурно той е намерил тази служба на полковника.
— Той ли? — каза подигравателно Браун. — Ами! Лорд Стейн е наредил работата.
— Какво искаш да кажеш?
— Добродетелната жена е украшение на съпруга си — отвърна загадъчно другият и продължи да чете вестника.
Родън, от своя страна, прочете следния смайващ пасаж в «Роялист»:
«Губернаторството на остров Ковънтри. — Комендант Джондърс е донесъл на борда на кораба на негово величество „Йелоуджак“ писма и документи от остров Ковънтри. Съобщава се, че сър Томас Ливърсидж е станал жертва на върлуващата треска в Соумитън. Тамошната преуспяваща колония, чувствува остро неговата загуба. Научаваме се, че губернаторската служба е предложена на полковник Родън Кроли, носител на орден за храброст, отличил се в битката при Ватерло. Ние се нуждаем не само от хора, притежаващи общопризната смелост, но и от служители с административни дарби, които да ръководят управлението на колониите ни; и не се съмняваме, че джентълменът, избран от Министерството на колониите, да запълни мястото на оплаквания от всички покойник, е напълно достоен за службата, която ще заеме»
Остров Ковънтри! Къде се намира той? Кой го бе посочил на министъра?
— Трябва да ме вземеш като секретар, момчето ми — каза със смях капитан Макмърдо.
И докато Кроли и приятелят му гледаха съобщението учудени и удивени, един прислужник донесе на полковника визитна картичка с името на Уенъм, който молеше да се срещне с полковник Кроли.
Полковникът и адютантът му се запътиха да се видят с джентълмена, като правилно отгатнаха, че той е пратеник на лорд Стейн.
— Здравейте, Кроли. Радвам се, че ви виждам — каза мистър Уенъм с любезна усмивка и стисна Родъновата ръка с голяма сърдечност.
— Предполагам, че идвате от страна на…
— Да, точно така — каза мистър Уенъм.
— В такъв случай да ви представя моя приятел, капитан Макмърдо, от… гвардейски полк.
— Много ми е приятно да се запозная с вас, капитан Макмърдо — каза мистър Уенъм, като протегна ръка и се усмихна на секунданта по същия начин, както бе сторил това и с полковника.
Мак подаде единия си пръст, облечен в кожена ръкавица, и направи много студен поклон на мистър Уенъм над стегнатата си вратовръзка. Той, изглежда, бе недоволен, че го бяха поставили във връзка с някаква си цивилна гарга, като смяташе, че лорд Стейн би трябвало да му изпрати най-малко полковник.
— Тъй като Макмърдо действува от мое име и знае какво искам — каза Кроли, — най-добре ще е да се оттегля и да ви оставя сами.
— Разбира се — каза Макмърдо.
— Нищо подобно, драги полковник — каза мистър Уенъм. — Срещата, която имах честта да ми възложат, беше лично с вас, макар че присъствието на капитан Макмърдо ми е също много приятно. Нещо повече, господин капитан. Надявам се, че разговорът ни ще доведе само до много добри последици, твърде различни от онези, които, изглежда, приятелят ми полковник Кроли очаква.
— Хм! — възкликна капитан Макмърдо. «Дявол да ги вземе тези цивилни — мислеше си той, — много обичат да приказват и да се увличат в подробности.»
Мистър Уенъм взе стол, който не му бе предложен, извади от джоба си вестник и продължи:
— Видяхте вече това радостно съобщение във вестника тази сутрин, нали, драги полковник? Правителството си е осигурило най-достоен служител, а вие, ако приемете поста, което, вярвам, ще направите, ще си осигурите прекрасна служба. Три хиляди лири годишно, приятен климат, прекрасна държавна квартира, свобода на действие и възможност за повишение. Поздравявам ви от цялото си сърце. Предлагам, господа, вие знаете на кого дължи приятелят ми това покровителство.
— Да ме обесят, ако знам — каза капитанът. Приятелят му силно се изчерви.
— На един от най-великодушните и благородни хора в света, а също и най-великите — на моя прекрасен приятел маркиз Стейн.
— Ще го видя мъртъв, преди да приема тази служба — изръмжа Родън.
— Раздразнени сте срещу благородния ми приятел — продължи спокойно мистър Уенъм. — Кажете ми, в името на благоразумието и справедливостта, защо?
— Защо? — извика учуден Родън.
— Защо? Дявол да го вземе! — възкликна капитанът, като удари по пода с бастуна си.