Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
— И аз го виждам — промълвих. — Виждам лицето му, а дори не съм влизал в хотелската стая. Това не е добре.
— Трябваше да я ударя.
— Ула ли?
— Да, Ула!
— Защо?
— Тази… безчувствена… кучка. Тя го заряза там, вързан, в онази стая. Вкара и теб в неприятности, и мен, и… Маурицио… Но когато ни каза за Модена, аз само я прегърнах и я заведох под душа, и се грижех за нея, все едно ми беше казала, че не е нахранила златната си рибка. Трябваше да я зашлевя или да я фрасна в ченето, да я изритам в гъза! А сега тя си отиде, а аз продължавам да откачам заради Модена.
— Някои хора постъпват така. — Усмихвах се на гнева й, защото и самият аз се гневях. — Някои хора винаги успяват да ни накарат да ги съжалим, без значение колко тъпо се чувстваме и колко се ядосваме после. Те са нещо като канарчетата в мините на сърцата ни. Ако спрем да се грижим за тях, когато ни разочароват, здраво ще загазим. А и аз не се намесих в това, за да й помогна. Исках да помогна на теб.
— О, знам, знам — въздъхна тя. — Ула не е виновна. Не е. Дворецът я увреди. Напълно й обърка главата, всички, които са работили за мадам Жу, са увредени по някакъв начин. Трябваше да видиш Ула едно време, когато започна работа там. Разкошна беше. Казвам ти. И някак… невинна… по начин, който ние, останалите, не бяхме, ако ме разбираш. Когато аз отидох там и започнах работа, вече бях се побъркала. Но и мен ме увреди. Всички ние… трябваше да… там вършехме доста извратени гадости…
— Ти ми разказа — вметнах кротко.
— Така ли?
— Да.
— Какво съм ти разказала?
— Разказа ми… много неща. Онази вечер, когато се отбих у Карла да си взема дрехите. Дойдох с детето, с Тарик. Ти беше много пияна и много друсана.
— И съм ти казала за това?
— Да.
— Божичко! Това не си го спомням. Бях започнала да изпадам в абстиненция. Беше първата нощ, след като се опитах да се откача — и наистина се откачих. Детето го помня, обаче… помня и че ти не искаше да правим секс.
— О, ама аз исках.
Тя бързо се обърна и ме погледна в очите. Устните й се усмихнаха, но малка бръчка разряза челото и. Беше облечена с червен шалвар камиз. Дългата свободна риза прилепваше по гърдите й и очертаваше фигурата й на силния морски вятър. Сините й очи блестяха от смелост и други мистерии. Тя беше храбра и крехка, и твърда в един и същи миг. Беше се измъкнала от живота в двореца на мадам Жу, който я давеше, и беше надвила хероина. За да защити живота на приятелката си и своя собствен, бе помогнала в убийството на човек. Бе загубила любимия си, Абдула, моя приятел, чието тяло бе разкъсано и обезобразено от куршумите. И всичко това беше там, в очите й и изпитото й лице — по-изпито, отколкото трябваше. Всичко беше там, ако знаеш как да го потърсиш и знаеш къде да търсиш.
— А ти как попадна в Двореца? — попитах и тя трепна при смяната на темата.
— Не знам — въздъхна. — Още малка избягах от къщи. Не издържах у нас. Махнах се веднага, щом можех. След няколко години вече бях тийнейджърка наркоманка, бачках на тротоара в Ел Ей и сводниците, които се сменяха всеки месец, ме пребиваха. После дойде едно момче — мило, кротко, самотно и добро момче на име Мат. Хлътнах по него здравата. Той беше първата ми истинска любов. Беше музикант и беше ходил два-три пъти в Индия. Сигурен беше, че ще можем да спечелим достатъчно пари и да започнем отначало, ако пренесем контрабандно някакви лайна от Бомбай на връщане у дома. Каза, че той ще плати билетите, ако се навия. Когато пристигнахме тук, той просто избяга с всичко — с всичките ни пари, моя паспорт, всичко. Не знам какво се случи. Не знам дали го е хванало шубето, дали е намерил някой друг да свърши работата, или просто е решил да я свърши сам. Не знам. Накрая… го закъсах в Бомбай, яко, неистово пристрастена към хероина, без пари и без паспорт. Започнах да бачкам в една хотелска стая и да прилагам разни номера, че да движа. След два месеца, един ден в стаята ми влезе ченге и каза, че са ме пипнали. Щях да вляза в индийски затвор, освен ако не се съглася да работя за една негова приятелка.