Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
Един мъж до мен в тълпата ме хвана за ризата и започна да ме удря по главата и лицето. Нямах представа защо ме нападна — може би и самият той не разбираше, но това нямаше значение. Ударите се сипеха и се сипеха върху мен. Прикрих се с ръце и се опитах да се откопча. Ръката му не пускаше ризата ми и аз не можех да се откъсна. Пристъпих напред, бръкнах в очите му с пръсти и стоварих юмрук точно до ухото му. Ръцете ме пуснаха и той залитна назад, но ме заудряха други. Тълпата около мен се разтвори, аз се изправих и започнах да замахвам напосоки и да удрям всичко, до което се докопвах.
Бях загазил. Знаех, че рано или късно ще изгубя силата и изненадата, която държеше нападателите по-далеч. Нахвърляха ми се, но само по един. Фрасваха ме и се отдръпваха. Аз танцувах и млатех всеки, който се приближаваше, но бях обкръжен и не можех да победя. Само защото тълпата бе увлечена в боя, ги задържаше да не се юрнат напред; задушаваща преса от тела.
Една решителна фаланга от осем-девет души разкъса кръга и се оказах лице в лице с Халед Ансари. Подвластен на инстинкта, едва не го цапардосах. Той размаха ръце да спра. Неговите хора отново се врязаха в тълпата, а Халед ме затика подир тях. Някой ме удари в гръб по главата, аз се обърнах и отново им се нахвърлих. Искаше ми се да се сбия с всеки мъж в града, да се бия, докато ударите им ме вкарат в несвяст, докато престана да усещам копието, копието на мъртвия Абдула, в гърдите си. Халед и двама от приятелите му ме награбиха и ме измъкнаха от гърчещия се налудничав ад, в който се беше превърнала улицата.
— Тялото му не е тук — съобщи ми Халед, когато намерихме мотора ми, и избърса лицето ми с кърпа. Окото ми бързо се подуваше, от носа и от сцепената ми долна устна капеше кръв. Изобщо не бях почувствал ударите. Нямаше болка. Цялата болка беше в гърдите ми, точно до сърцето, аз я вдишвах, издишвах, вдишвах…
— Тълпата връхлетяла в участъка. Стотици. Преди ние да стигнем там. Когато ченгетата успели да ги изтикат отново навън, отишли в килията, където държали тялото, и видели, че е празна. Тълпата освободила всички затворници и те изнесли трупа.
— Ох, Боже — изстенах. — Да му еба майката. Господи. — Ще пратим хора — каза Халед, спокойно и уверено. — Ще разберем какво е станало. Ще го… ще го намерим. Ще намерим тялото му.
Върнах се в „При Леополд“ и заварих Джони Пурата на масата на Дидие. Дидие и Лиса си бяха тръгнали. Строполих се на стола до него точно както Лиса се строполи до Дидие преди няколко часа. Подпрях лакът на масата и разтърках очи с китките си.
— Ужасно — каза Джони.
— Да.
— Не биваше да се случва.
— Не.
— И нямаше нужда да се случва. Не така.
— Да.
— Не му трябваха тия пари. Били са последните за вечерта, но нямаше нужда. Вчера изкара много пари.
— Какво? — възкликнах и го погледнах сърдито. Бях много объркан.
— Катастрофата с Прабакер — обясни той.
— Какво?
— Катастрофата — повтори той.
— Каква… катастрофа?
— Боже мой, Лин. Мислех, че знаеш — каза той, кръвта се дръпна от лицето му като отливна вълна и се спря в стегнатото му гърло. Гласът му секна и очите му се напълниха със сълзи. — Мислех, че знаеш. Още щом ти видях лицето и как изглеждаш, си помислих, че знаеш. Чакам те от близо час. Още щом излязох от болницата, дойдох да те търся.
— Болница… — повторих глупаво.
— Болницата Сейнт Джордж. Той е в интензивното. Операцията…
— Каква операция?
— Пострадал е… много тежко, Лин. Операцията беше… Още е жив.
— Но какво?
Джони избухна в ридания и успя да се овладее с огромно усилие на волята, дишайки дълбоко и стиснал зъби.
— Качил двама клиенти, много късно снощи. Всъщност било към три часа сутринта. Някакъв мъж с дъщеря си, били за летището. На магистралата имало ръчна количка. Нали знаеш как тия хора нощем минават напряко по главния път. Забранено е, ама те си минават, йаар, за да спестят цели мили бутане на тежките колички. Тази била пълна със стоманени пръти за строеж. Дълги стоманени пръти. Изтървали количката по едно възвишение. Изплъзнала им се от ръцете и се сурнала надолу. Прабакер излязъл на завоя с таксито и онова нещо се забило в предницата на колата. Няколко пръта влезли през прозореца. Мъжът и жената отзад били убити. Главите им били откъснати. Напълно. Прабакер бил ударен в лицето.