Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
Що се отнася до Слотроп, той завършва с изпразване между потръпващите топчести гърди на млада виенчанка притежаваща коса с цвета на лъвска грива, изумрудени очи и гъсти като козина мигли, еякулатът му се разлива в трапчинката на извитото й в дъга гърло и сред множеството вечно искрящи през полупрозрачната пелена на спермата му брилянти на огърлицата й — и като че ли всички се празнят едновременно, или поне усещането е такова, обаче как е възможно да стане това? Слотроп забелязва, че единственият необвързан от присъстващите, освен Антоний и Стефания, изглежда е японският офицер за свръзка, който седи съвсем сам на горната палуба и наблюдава. Не мастурбира или нещо такова, а просто наблюдава, гледа реката, нощта… е, всеизвестно е, че японците са загадъчни и непостижими.
След малко настъпва всеобщо изтегляне от отвърстията, дърдоренето, пиянстването и дрогирането подновяват и повечето от участниците започват да се разпръскват, за да подремнат. Тук-там остават малобройни групички. Един бас-саксофонист е напъхал камбанката на своя инструмент между широко разтворените бедра на красива матрона с тъмни очила, да, слънчеви очила посред нощ, Слотроп явно е попаднал на някаква изродена компания — саксофонистът свири „Влакът за Чатануга“936 и вибрациите направо я побъркват. Момиче с огромно стъклено дилдо937, в което в някаква декадентска бледолилава течност плават мънички пирани, се забавлява застанала между бутовете на дебел травестит с дантелени дълги чорапи и палто от боядисана самурова кожа. Двама осемдесетгодишни дядовци само по високи ботуши ебат едновременно, в пъпа и в оформената на кок фризура, черногорска графиня, и същевременно провеждат някаква тясно специализирана техническа дискусия на език, наподобяващ по звучене църковен латински.
До изгрева на слънцето отвъд безкрайната непроницаема руска степ остават още часове. Спуска се мъгла и машините забавят ход. Останки от корабокрушения се плъзгат настрана изпод кила на белия кораб. Пролетни трупове заплетени в отломките се извиват и влачат, когато над тях минава „Анубис“. Позлатеният чакал под бушприта, единственото същество на борда, което може да вижда през мъглата, гледа право напред по течението на реката, към Свинемюнде.
936
Песен от Мак Гордън (1904–1959) и Хари Уорън (1893–1981) за филма „Серенада за слънчевата долина“ (1941). — Б.пр.
937
Изкуствен пенис, сексиграчка. — Б.пр.