Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
— Ах, госпожо — възкликна Балзамо, — нима е възможно?
— Дори разправят, че увлечението било доста силно. О, умолявам ви, не ми спестявайте нищо и не ме щадете, заклевам ви… Бъдете откровен с мен и ми кажете истината.
— Госпожо, ще направя нещо повече от онова, за което ме молите… Ще ви дам гаранция, че госпожица Дьо Таверне никога няма да бъде любовница на Негово величество.
— Защо, графе? — провикна се госпожа Дю Бари.
— Защото аз не искам това — заяви Балзамо.
— Нима е невъзможно?
— Не се съмнявайте в науката, госпожо. Повярвахте ми, когато ви казах да. Повярвайте ми и сега, когато ви казвам не.
— Но все пак вие си имате начини… — графинята се усмихна и замълча.
— Продължавайте.
— … начини, с които да укротите желанието на краля и да се преборите с прищевките му.
Балзамо се усмихна.
— Аз умея да събуждам симпатии у хората.
— О, да, зная това.
— И дори вярвате в тази моя способност, нали?
— Да, вярвам.
— Е, добре, ако трябва, мога да предизвикам отвращение, а ако се наложи, и непреодолими трудности. Така че успокойте се, госпожо. Аз бдя.
Балзамо подхвърляше тези недовършени фрази с унес, който госпожа Дю Бари не би изтълкувала като ясновидство, ако знаеше, че мисълта на Балзамо беше постоянно заета с трескавото желание да намери час по-скоро Лоренца.
— Графе — каза госпожа Дю Бари, — вие не само предричате моето бъдеще, но сте и моят ангел пазител. Да направим така, графе — защитавайте ме, ще ви защитавам и аз. Да сключим съюз, искате ли?
— Вече е сторено, госпожо — потвърди Балзамо.
После целуна още веднъж ръката на графинята и затвори вратата на каретата, която тя беше спряла на Шан-з-Елизе. Балзамо тутакси яхна коня, който радостно изцвили, и потъна в тъмната нощ.
— Към Люсиен! — заповяда успокоена госпожа Дю Бари на кочияша.
През това време Балзамо подсвирна лекичко, притисна леко с колене Джерид и той препусна в галоп. След пет минути Балзамо беше вече във вестибюла на улица „Сен Клод“ и гледаше с безпокойство Фриц.
— Значи тя се прибра? — попита тревожно той.
— Много е уморена. Тя тичаше толкова бързо, че аз я видях отдалече, тъй като дебнех кога ще се прибере. Дори не можах да я посрещна…
— Наистина ли?
— Да! Дори се изплаших. Тя връхлетя в къщата като вихър, изкачи се по стълбата на един дъх, а щом влезе в стаята с трофеите, падна върху кожата на големия черен лъв. Ще я намерите там…
Балзамо се изкачи припряно по стълбата и видя Лоренца, която се бореше безуспешно срещу първите пристъпи на тежка нервна криза. Потокът от енергия й бе въздействал дълго време и започваше да буйства. Балзамо се загледа в нея за миг, а в очите му горяха гневни пламъчета. После я вдигна на ръце и я отнесе в нейната стая, а тайнствената врата сама се затвори след него.
127.
Еликсирът на живота
Знаем в какво състояние на духа Балзамо влезе в стаята на Лоренца. Той се готвеше да я събуди и да я обсипе с гневни упреци, а после да я накаже; наказанието щеше да му бъде подсказано от гнева. В това време едно почукване на тавана го предупреди, че Алтотас беше разбрал за завръщането му и искаше да говори с него.
Балзамо побърза да излезе, като преди това отпрати към момичето нов поток енергия. Той много се страхуваше да не би Алтотас да слезе долу, както вече се беше случвало, да събуди Лоренца със сила, различна от неговата, и тя да научи още някоя тайна, не по-малко опасна от политическите съзаклятия.
Видът на Алтотас беше едновременно страшен и отблъскващ. Безкръвното му лице или по-скоро малкото все още живи места по него бяха зачервени от гняв. Тънките му възлести ръце на подвижен скелет трепереха, костите му скърцаха, хлътналите му очи сякаш плуваха в бездънните си орбити. Алтотас кълнеше с всички сили ученика си на език, непознат дори за Балзамо.
Знаем, че старецът беше твърде немощен и по принуда мързелив. Явно се беше случило нещо извънредно важно. То беше върнало раздразнения старец от съзерцателния към действителния живот.
Балзамо, когото Алтотас изненада „на местопрестъплението“, изрази най-напред учудването си, а после и безпокойството си.
— Аха! — изрева Алтотас. — Ето те, безделнико! Подлецо, ти изоставяш своя стар учител!
Както винаги, когато се налагаше да разговаря с Алтотас, Балзамо се въоръжи с неизчерпаемо търпение.
— Хайде, учителю — каза спокойно Балзамо, като свали платформата до пода, стъпи върху нея, застана до стареца и натисна пружината, която изкачи и двамата нагоре, — от какво имате нужда? Кажете. Разправяте, че съм ви държал гладен… Доколкото си спомням обаче, вие сте в задължителния си четиридесетдневен пост, нали?