Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— Фани — отвърна мистър Дорит. — Аз съм удивен и недоволен от тази… хм… тази капризна и неразбираема проява на неприязън към… хм… мисис Дженеръл.
— Моля ти се, папа — настоя Фани, — не го наричай неприязън, защото, уверявам те, аз не считам мисис Дженеръл достойна за моята неприязън.
При тези думи мистър Дорит стана от стола си, застана с цялото си достойнство пред дъщеря си и я загледа със строг упрек. Дъщеря му си въртеше гривната и като поглеждаше ту към него, ту встрани от него, рече:
— Много добре, папа. Наистина съжалявам, че това не ти харесва, но така е. Аз не съм дете и не съм Еми, и не мога да мълча.
— Фани — задъхано рече мистър Дорит след величествена пауза, — ако те помоля да останеш тук, докато аз официално съобщя на мисис Дженеръл като на образована лейди, която е… хм… доверен член на нашето семейство… хм… за предстоящата промяна у нас, ако аз… хм… не само те помоля, а… хм… настоя за това…
— О, папа — прекъсна го Фани с многозначителен тон, — ако ти придаваш такова значение на това, остава само мой дълг да се покоря. Надявам се обаче, че ми е разрешено да си имам собствено мнение по въпроса, защото при тези обстоятелства другояче не мога.
При тези думи Фани седна с такова смирение, което по силата на крайностите се превърна в предизвикателство, а баща й не благоволи да й отговори, или просто не знаеше какво да й отговори, та позвъни за мистър Тинклър.
— Мисис Дженеръл.
Мистър Тинклър, който не бе свикнал на такива лаконични заповеди, когато се касаеше за красивата лакировчица, застана в недоумение. В тази пауза мистър Дорит видя целия Маршалси с всичките му дарения и избухна срещу него:
— Как смеете, сър? Какво означава това?
— Извинете, сър — заоправдава се мистър Тинклър, — исках само да разбера…
— Вие не искахте да разберете нищо, сър — развика се мистър Дорит, силно зачервен. — Не казвайте, че сте искал… ха… не искахте… Вие се подигравате, сър.
— Уверявам ви, сър… — започна мистър Тинклър.
— Не ме уверявайте! — извика мистър Дорит. — Не приемам уверенията на един слуга. Обвинен сте в присмехулство. Вие сте уволнен… хм… цялата прислуга е уволнена. Какво чакате?
— Само заповедите ви, сър.
— Това е лъжа — каза мистър Дорит, — вие чухте заповедите ми. Ха… хм… Предайте почитанията ми на мисис Дженеръл и я помолете да дойде за няколко минути, ако й е удобно. Ето моите заповеди.
При изпълнение на тази си мисия вероятно мистър Тинклър бе казал, че мистър Дорит е бесен от гняв, защото полите на мисис Дженеръл скоро зашумяха в коридора, може да се каже, просто се замятаха с необичайна бързина. Едва пред вратата те улегнаха и се плъзнаха в стаята с обичайното си достойнство.
— Мисис Дженеръл — каза мистър Дорит, — седнете, моля.
Мисис Дженеръл се поклони грациозно и се отпусна в креслото, което мистър Дорит й предложи.
— Госпожо — продължи този джентълмен, — тъй като имахте добрината да се заемете с… хм… възпитанието на моите дъщери и тъй като съм уверен, че нищо, което ги засяга отблизо, не може… хм… да ви е безразлично…
— Съвсем невъзможно е — най-спокойно каза мисис Дженеръл.
— Затова искам да ви съобщя, госпожо, че тук присъствуващата ми дъщеря…
Мисис Дженеръл кимна леко с глава към Фани, която й отвърна с нисък поклон и веднага вирна високомерно глава.
— … че моята дъщеря Фани е… хм… сгодена за мистър Спарклър, когото вие познавате. По този начин, госпожо, ще бъдете освободена от половината си трудни задължения… хм… трудни задължения — повтори мистър Дорит, вперил гневен поглед във Фани. — Надявам се обаче, че това няма да се отрази ни най-малко, пряко или косвено… хм… на положението, което вие имате любезността да заемате в семейството ни.
— Мистър Дорит — отвърна мисис Дженеръл, спокойно кръстосала скритите си в ръкавици ръце — е винаги внимателен и твърде високо цени моите приятелски услуги.
(Мис Фани се окашля, като че ли искаше да каже „Имате право“.)
— Мис Дорит безсъмнено е проявила разумното внимание, което случаят изисква, и надявам се, ще ми позволи да й поднеса поздравленията си. Такива събития обикновено са щастливи, когато са свободни от оковите на страстите — при тази дума мисис Дженеръл затвори очи, като че ли се срамуваше да погледне някого, като я изговаря, — когато стават с одобрението на близките и укрепват благородните основи на семейната сграда. Надявам се, че мис Дорит ще ми позволи да ви поднеса моите поздравления.