Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
— Тротър! Симсън! Изпъдете тази пияна мизерница! — изкрещя мисис Кроли.
— Няма да го направя — каза Тротър, лакеят — Изпъдете я вие. Дайте ни заплатите и изпъдете и мене. Бързичко ще си отидем всички.
— Нима сте се събрали тук, за да ме обиждате? — извика яростно Беки. — Когато полковник Кроли си дойде, аз…
При тези думи слугите избухнаха в груб смях, към който Реглс, все още с твърде печално изражение, не се присъедини.
— Той няма да се върне — продължи мистър Тротър. — Изпрати за нещата си, но аз не ги дадох, макар че мистър Реглс се съгласи. И съм положителен, че мъжът ви е полковник толкова, колкото съм и аз. Той се измъкна и предполагам, че и вие ще отидете подир него. И двамата не сте нищо друго, освен мошеници. Не се опитвайте да ме тормозите. Подобно нещо няма да търпя. Повтарям, дайте ни заплатите! Дайте ни заплатите!
От зачервеното лице на мистър Тротър ставаше ясно, че и той беше прибягнал за вдъхновение към ликьора.
— Мистър Реглс — каза Беки, обхваната от силно раздразнение, — предполагам, че няма да позволите да бъда обиждана от този пиян човек.
— Слушай, Тротър, дръж си езика, моля ти се — каза младият прислужник. Той изпитваше съчувствие към господарката си за нейното отчаяно положение и успя да възпре лакея, който се готвеше да се възпротиви буйно на прилагателното «пиян».
— О, госпожо — каза Реглс, — никога не съм мислил, че ще доживея този ден. Познавам семейство Кроли още от рождение. Служил съм като лакей на мис Кроли в продължение на тридесет години; и никога не съм могъл да си представя, че някой от семейството ще ме разори — да, ще ме разори — каза клетият човечец със сълзи на очи. — Няма ли да ми платите? Живеете в тази къща вече четири години. Служите си с мебелите ми, със сервизите ми, с чаршафите ми. Дължите ми двеста лири стерлинги за мляко и масло, а непрестанно искате и пресни яйца за омлетите си, и каймак за кучето си.
— А за собственото си дете пет пари не даваше — намеси се готвачката. — Ако не бях аз, колко пъти щеше да си легне гладно!
— Сега то е в сиропиталище — каза мистър Тротър с пиянското «ха-ха!», а клетият Реглс продължи да изрежда бедите с плачевен глас. Всичко, което казваше, беше вярно. Беки и съпругът и го бяха разорили. След няколко дни идваше срокът за плащането на няколко полици, а той нямаше с какво да ги посрещне. Щяха да продадат имуществото му и да го изпъдят от дюкяна и къщата, защото се бе доверил на семейство Кроли. Неговите сълзи и оплаквания дразнеха Беки повече от всичко друго.
— Изглежда, че всички сте против мене — каза горчиво тя. — Какво искате? Не мога да ви платя в неделя. Елате утре и ще си получите всичко. Мислех, че полковник Кроли е уредил сметките. Той ще стори това утре. Кълна ви се в честта си, че тази сутрин той излезе с хиляда и петстотин лири стерлинги в джоба си. Не ми остави нищо. Обърнете се към него. Дайте ми шапка и шал и аз ще отида да го намеря. Тази сутрин между нас имаше спречкване. Както изглежда, това е известно на всички ви. Давам ви честната си дума, че на всички ще бъде платено. Той е назначен на хубава служба. Оставете ме сега да изляза и да го намеря.
Дръзките й думи накараха Реглс и другите присъствуващи да се изгледат един друг с много голяма изненада и с това Ребека ги остави. Тя се качи горе и този път се облече без помощта на камериерката си. После влезе в Родъновата стая и видя там приготвените чанта и куфар, както и една написана с молив бележка, в която се казваше да бъдат предадени, когато бъдат поискани. След това Ребека отиде в таванската стая на французойката; там всичко беше прибрано и всички чекмеджета бяха изпразнени. Тя се сети за оставените на земята накити и предугади с положителност, че жената е избягала. «Боже мой! Как можа да ми се случи такава голяма беда! — каза тя. — Да бъда толкова близко до целта и да загубя всичко! Дали е вече късно?» Не, имаше още една възможност.
Облече се и този път излезе необезпокоявана, но сама. Часът беше четири. Тя вървеше бързо по улиците (нямаше пари за файтон) и не се спря, докато не стигна до вратата на сър Пит Кроли на Грейт Гонт Стрийт. Къде беше лейди Джейн Кроли? Отговориха й, че е на черква. Беки не съжаляваше. Сър Пит се намираше в кабинета си и бе дал заповед да не го безпокоят, но тя трябваше на всяка цена да го види и се промъкна покрай облечения в ливрея портиер, като се намери в стаята на сър Пит, преди дори смаяния баронет да бе могъл да остави вестника си.