Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
„Прагът на вечността“, шеметното, изпълнено със страсти заключение на трилогията XX век, е бестселър № 1 в ранглистите на САЩ, Великобритания, Дания, Франция, Германия, Италия, Испания и др. Из трилогията XX век, Кен проследява съдбите на пет преплетени семейства — американско, немско, руско, английско и уелско — докато те изживяват двадесети век. Сега те навлизат в една от най-бурните ери, огромното социално, политическо и икономическо сътресение на периода от 1960-те до 1980-те, от гражданските права, убийствата, масовите политически движения и Виетнам до Берлинската стена, Кубинската ракетна криза, президентския импийчмънт, революцията и рокендрола. Източногерманската учителка Ребека Хофман открива, че е била шпионирана от ЩАЗИ години наред и извършва спонтанно действие, което ще се отразява на семейството й до края на животите им… Джордж Джейкс, дете на родители от различни раси, се разминава с кариера като корпоративен адвокат, за да се присъедини към министерството на правосъдието на Робърт Ф. Кенеди, и се озовава в центъра не само на събитията, породили битката за граждански права, но и в една много по-лична битка… Камерън Дюър, внук на сенатор, се възползва от шанса да извърши малко официален и неофициален шпионаж в името на кауза, в която вярва, само за да открие, че светът е много по-опасно място, отколкото си е представял… Димка Дворкин, млад сътрудник на Никита Хрушчов, става първокласен агент за добро или зло, докато надпреварата на САЩ и СССР стига до ръба на ядрена война, а неговата сестра-близначка Таня си изковава съдбата, която ще я отведе от Москва до Куба, Прага и Варшава и в историята. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с Иглата, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, като Опасно богатство и Ключът към Ребека, Фолет изненада всички с Устоите на земята и дългоочакваното му продължение Свят без край, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията XX век, започна с Крахът на титаните и Зимата на света, а Прагът на вечността е неговият завършек. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
— Отчасти да, но и бях убеден, че мога да свърша по-добра работа от Валери. Следователно взех назаем двадесет и пет лири и започнах конкурентен вестник.
— И какво се получи?
— След три броя продавахме повече от Сейнт Джулиънс Нюз. А и реализирахме печалба, докато те бяха субсидирани.
Това бе само леко преувеличено. Истината бе, че не излизаше на загуба цяла година.
— Това е истинско постижение.
— Благодаря Ви.
Гулд хвана изрезката от интервюто с Вали в Ню Йорк Поуст.
— Как се добрахте до тази история?
— Случилото се на Вали не е било тайна. Вече се беше появило в немския печат. Тогава обаче той не беше поп звезда. Ако мога да кажа нещо…
— Давайте.
— Смятам, че изкуството на журналистиката невинаги се състои в това да се намират факти. Понякога се състои в разбирането, че определени известни факти, написани по подходящия начин, създадат голямата история.
— Известно е, че добрата фотография на предната страница продава повече бройки и от най-доброто заглавие. Подвижните образи са още по-добри. Несъмнено винаги ще има публика за дълги и задълбочени вестникарски статии, но в предвидимото бъдеще повечето хора ще научават новините от телевизията.
Гулд се усмихна:
— Няма спор.
Високоговорителят на бюрото му избръмча и секретарката произнесе:
— Господин Томас се обажда от бюрото във Вашингтон.
— Благодаря ти, сладурче. Джаспър, разговорът ни беше добър. Ще държим връзка.
И той вдигна телефона.
— Хей, Лари, какво става?
Джаспър излезе от кабинета. Интервюто мина добре, но свърши дразнещо внезапно. Щеше му се да може да попита кога ще научи резултата.
Той обаче беше просител — никой не се притесняваше за чувствата му.
Върна се в радиостанцията. Докато беше на интервю, работата вършеше секретарката, която го отменяше по обяд. Той й благодари и пое задълженията си. Свали сакото и си спомни за писмата в джоба му. Сложи си слушалките и седна на малкото бюро. По радиото спортният журналист накратко представяше играта. Джаспър извади писмата и отвори плика с напечатания на машина адрес.
Идваше от президента на Съединените щати.
Формално писмо с неговото име, написано на ръка в правоъгълник.
Текстът гласеше:
Поздравления!
С настоящето Ви се нарежда да се явите за постъпване във Въоръжените сили на Съединените щати…
— Какво? — високо произнесе Джаспър.
… и да се явите на долупосочения адрес на 20 януари 1966 г. в 7 часа сутринта, за да бъдете отправен в център за обучение на Въоръжените сили.
Джаспър се пребори с паниката. Това очевидно беше бюрократично недоразумение. Той бе британец — американската армия определено не би мобилизирала чужди граждани.
Но трябваше да уреди това колкото може по-скоро. Американските бюрократи бяха влудяващо некомпетентни като всички останали и точно толкова способни да причиняват безкрайни ненужни неприятности. Човек трябваше да се прави, че ги приема насериозно, като червен светофар на пусто кръстовище.
Наборният пункт беше само на няколко пресечки от радиостанцията. Когато секретарката се върна да го смени за обяд, той си сложи сакото и палтото и излезе от сградата.
Вдигна яка срещу студения нюйоркски вятър и се забърза през улиците към правителствената сграда. В нея влезе в армейската канцелария на третия етаж и завари седнал зад бюро мъж в капитанска униформа. Късата подстрижка изглеждаше по-смешно от всякога — вече и мъжете на средна възраст си пускаха косата по-дълга.
— Как бих могъл да Ви помогна? — попита го капитанът.
— Твърдо съм убеден, че това писмо ми е било изпратено по погрешка каза Джаспър и му връчи плика.
Капитанът го погледна.
— Знаете ли, че има лотарийна система? — попита той. — Броят на подлежащи на служба мъже е по-голям от нужната численост войници, тъй че наборниците се вземат на случаен принцип.
И той върна писмото.
Джаспър се усмихна.
— Не смятам, че подлежа на военна служба, разбирате ли?
— И защо?
Може би капитанът не бе обърнал внимание на акцента му.
— Аз не съм американски гражданин — обясни Джаспър. — Британец съм.